България живее на кредит, и то все по-агресивно

България живее на кредит, и то все по-агресивно. Брутният външен дълг вече надхвърля 67 млрд. евро и расте бързо (скок от над 30% на годишна база). И това не са "инвестиции в бъдещето", кредитите отиват за текущо потребление, субсидии, държавни заплати, пенсии и поддържане на корупционни структури.

Наливането на десетки милиарди евро заеми е отчаян опит за поддържане на фасадата в една структурно банкрутирала система. 

Финансираме спокойствието си с парите на неродените поколения, защото нямаме смелост да признаем, че не произвеждаме никаква реална стойност. 

Живеем на кредит. Ние сме адаптивни оцеляващи, които умеят винаги да се уреждат по втория начин (с “връзки” и “хитрост”), но не и да променят държавата към по-добро. 

Това работи добре за лично оцеляване, но не създава институции и не генерира никаква стойност.

Ние винаги се приспособяваме към силния, и никога не се изправяме срещу него. 

Нашата суперсила винаги е била в индивидуалното оцеляване. Адаптацията ни винаги е била е безгръбначна. 

Обществото се научи да живее "по втория начин". 

Тук хитростта минава за интелект, а прецакването на другия - за престижен триумф на дарвинизма.

Имаме нисък социален капитал: недоверие, завист, готовност да се предаде съсед, колега и приятел, за лична изгода. Когато почти всички мислят така, никой не е виновен, защото всеки казва - "така е навсякъде".

Затова корупцията е устойчива, не е само от "лошите политици". Тя е съвместима с културата на голяма част от обществото. Мнозина осъждат крадците на върха, но ако им се отвори възможност на по-ниско ниво – правят същото.

---------

За 90% от българите думи като доблест и чест нямат никакво съдържание и смисъл! В масовата култура и ежедневието тези понятия са обезценени до степен на пародия. "Чест" означава "да не те хванат", а "доблест" - да се изкараш жертва след поредната далавера.

За младият и успешен, умнокрасив българин, термини като доблест и чест са атрофирали комични остатъци от отминали епохи. 

Честният човек изглежда като биологично недоразумение сред мнозинството, възприело успешната измама за доказателство за интелигентност. 

Има малцинство, което работи честно, създава стойност и се опитва да променя нещата. Но те са изключението, което потвърждава правилото.

------

Тук никой не носи реална отговорност. 

Всеки, който се добере до власт (централна или местна), бързо става милионер. Това не са изолирани случаи, а правило.

Партиите функционират като машини за преразпределение на публични ресурси към свои хора - обществени поръчки, назначения, субсидии, еврофондове, концесии.

Съдебната система и контролните органи са част от същата схема. Затова никой значим политик не влиза в затвора за корупция. 

Смяната на партиите, които на власт не променя нищо съществено, защото правилата на играта остават едни и същи. Новите просто се включват в съществуващата мрежа от зависимости.

Политиката не е арена за идеи и политики, а за достъп до държавен ресурс.

--------

Ние сме нация на изключенията. Всеки иска правилата да важат за другите, но не за него.

Културата на "връзки и хитрост" подхранва системата от долу нагоре.

Ние отглеждаме чудовищата по върховете на хранителната верига. Държавното управление е като филтър, подбиращ най-адаптивните паразити от нашия собствен генофонд.

Смяната на "лицата" и партиите е илюзия за промяна. Истинската промяна изисква институционални реформи, които засягат интересите на целия политически и икономически елит.

Ние сме посредствена страна с посредствена култура, която временно живее над възможностите си благодарение на външни фактори и кредити. 

Мрънкането е безплатно, а реалната промяна е трудна. Затова и продължаваме по стария начин.

-----

Чудя се дали държавата създава такива хора, или такива хора създават такава държавата.

Nik Ray