🇧🇬БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛИЗЪМ                             И          ИМА ЛИ ПОЧВА У НАС🇧🇬

🇧🇬БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛИЗЪМ

                            И

         ИМА ЛИ ПОЧВА У НАС🇧🇬

Към момента (април 2026 г.) нито една партия в България не може да бъде определена като чисто националистическа в прекия смисъл на думата. В този ред на мисли понастоящем нито „Възраждане“, нито МЕЧ, нито „Величие“, нито ИТН са такива. По ред причини – и това е отделна тема.

За останалите парламентарни формации да не говорим.

Какво е положението с партиите извън парламента? Най-общо казано – същото.

Има една скоро учредена извънпарламентарна партия, която се доближава към момента най-много до моето разбиране за национализъм в чист вид – ПП „Нация“ на Тодор Ангелов. Но и нейната доктрина е националистическа с доста условности.

Защо? Защото дори тя не покрива изцяло необходимите условия, за да бъде определена като националистическа в пълния смисъл на думата. Липсва ѝ ясно изразена дългосрочна политическа програма за управление и развитие на страната – например в хоризонт от 30 години. А това изначално е изключително важно и показателно за сериозността на една политическа сила, без значение от вида ѝ – либерална, консервативна и т.н. Такива програми в България отдавна не се правят. Електоратът преживява с тикток послания за еднократна употреба.

Освен това партията, която визирам, демонстрира твърде силен фокус върху интересите на Русия, което – волно или не – измества приоритета от интересите на България. Да не бъда разбирана погрешно – историческата ни памет, културата ни, религията ни и икономическите ни интереси са тясно свързани с Русия, без значение дали ни харесва, или не. Това са обективни факти. Но не следва интересите на чужда държава да се поставят в центъра на българския национализъм, защото това се превръща в оксиморон. Да изграждаш идеологията си на основата на интересите на собствената нация е задължителен белег за наличието на истински български национализъм. Поне според мен. Лично съм го предупреждавала за този проблем години преди учредяването на партията.

Друг съществен недостатък в идейните заявки на лидера на ПП „Нация“ е бизнес подходът към управлението на държавата. Държавата не е корпорация и не може да се управлява с бизнес план. Тя е жив социален организъм и подобен поглед върху нея би довел в управленски мащаб до тревожни последици. Има и ред други проблеми, но тези са основните.

Към април 2026 г., на базата на личния ми анализ, в България не съществува реална политическа организация в чисто националистически вид – с ясно структурирана краткосрочна, средносрочна и дългосрочна програма за управление на страната, със заявен национален идеал, общонационални ценности и цели извън спуснатите от Брюксел. Припомням – България не се е създала с ЕС, а през 681 г., поне според официалната историография.

Считам обаче, че има почва за създаването на националистическа партия. Категорично не следва – дори е противопоказно – тя да се формира като общ фронт от всички изброени по-горе партии (както често призовават хората). Нашата народопсихология не предполага колективизъм в политическите строежи, а по-скоро индивидуализъм, който се изразява в силен, ярък лидер с ясна идеология и привърженици, които припознават неговите идеи за свои.

Освен това у нас, заради особеностите на нашата култура, се ценят и възприемат по-добре силни личности с политическа визия, които оглавяват организации, а не размити структури без ясен лидер и йерархия. В този ред на мисли често се коментира определението „спасител“ като подигравка със надеждите на обществото. Всъщност, по мое мнение, не става въпрос за „месия“, а за лидер, който в крайна сметка изпъква пред останалите с качества, потенциал и харизма (не може всички да са такива по определение), но най-вече с идеология, която предлага нов път на развитие на обществото и търси подкрепата му за практическата ѝ реализация. Най-общо казано – „държавник“ с държавническо мислене, последователност и решителност. Не корпоративно, не слугинажно, не конюнктурно. Това означава изправен гръб, а това е изключително трудно в днешните реалности.

И понеже знам, че по асоциация повечето хора ще посочат Радев – категорично не смятам, че отговаря на това описание, предвид прогресивистката политическа визия на неговата партия. Тук е уловката. Той изглежда и се държи като такъв, но политическият му проект по своята същност НЕ Е националистичен, нищо че жълтопаветните петроханци го възприемат като строго патриотичен и търсят предполагаема тясна връзка с Русия. Интересен е и паралелът в съзнанието ни между „национализъм“ и „русофилия“, който недвусмислено показва неотменността, нетленността и дълбокия общ смисъл на двете понятия в нашия социокултурен код. Това е живото доказателство, че едното не може без другото по определение в нашия национален мироглед.

Не на последно място – сформирането на общ фронт от лица с предистория в различни, добре познати на обществото партии, носи негативен багаж за всяка нова политическа организация.

Така че има място (мегдан) за нова националистическа партия, която да поведе народните маси, но времето за нейния дебют все още не е дошло. Това според мен е т. нар. контраелит на проф. Валентин Вацев – този, роден в тъмното и студеното, който подготвя тихо своя триумфален час без излишен шум, но с ясна и последователна план-програма за основаването на Шестата българска държава.

Или поне се надявам.

За благото на нацията. 

Просто е. Само национализмът ще ни съхрани. 🇧🇬

Христина Ананиева