Четейки повечето ни медии ни тези дни, успяхте ли да разберете какво са сътворили Кирил Петков и компания в меморандума, подписан с Джемкорп? Не, нали? Е, и аз не успях. Новината беше набутана в девета глуха, ако въобще беше спомената, а повечето дори не си направиха труда да напишат един коментар, касаещ този грандиозен скандал.
В „Дневник” са пуснали една кратка дописка, която всъщност няма нищо общо с Джемкорп, за които само е намекнато в подзаглавие, но съвсем безобидно. Как ви звучи: „От меморандума, подписан с „Джемкорп”, не е много ясно какво са мислили да правят в българската енергетика”. Просто не било много ясно, разбирате ли? Всички други статии, свързани с действията на на правителството, са в негова защита, като две от тях даже са с цитати и изказвания на шефът на „Джемкорп” Атанас Бостанджиев.
В dw темата е съвсем бегло спомената, като добрият „Джемкорп” е противопоставен на лошите “Белене” и “Турски поток” В другата статия, бегло засегнала компанията, положението е същото. В Офнюз и Клуб З – пак две общи приказки по темата.
Вчера обаче, на заседанието на временната комисия за Джемкорп, министърът на енергетиката Росен Христов категорично заяви, че меморандумът не е бил прекратен и едва той е предприел действия на 18.11.2022 г. за неговото прекратяване, като е изпратил едностранно предизвестие.
В предаването „Лице в лице“ по бТВ Христов, каза че „не е много ясно какво е трябвало да прави „Джемкорп” от самия меморандум. И аз се опитвам да разбера, защото българската енергетика и всички обекти в нея са от стратегическо значение за страната. Самият достъп до тази сфера, до информация, до обектите вече представлява даване на нещо, което е свързано с националната сигурност”.
По-точно: от Джемкорп са изискали огромен обем информация за цялата енергийна система на страната ни – „Булгаргаз”, „Българския енергиен холдинг”, където са поискани включително и копие от паспортите на управляващите“, както и „Мини Марица изток 3”, където даже след подписването на меморандума е направен опит за събиране на информация, като представители на Министерството на финансите са пристигнали в мините и са поискали цялата финансова информация за дружеството.
И следва най-фрапантното, за което пак да припомним – медиите, самообявили се за стожер на истината и достоверността у нас (някои, посочени по-горе) – не благоволиха да ни осведомят, напротив, съзнателно обвиха в информационна мъгла, е, че при подписването на меморандума не е осъществено нормалното съгласуване през службите на Министерството на енергетиката и останалите министерства, което с няколко думи означава едно – съзнателно прескачане на цялата структура. Не е имало процедура, не са спазени задължителните стъпки, не е извършена проверка и не се знае кой е собственикът на Джемкорп Холдингс Лимитед, а бившият министър на енергетиката Александър Николов, е подписал документа, без да е упълномощен за това.
А в колко от нашите медии прочетохте, че разследване на „Файненшъл таймс” свързва компанията с руски олигарси? И този въпрос е реторичен.
А какво чухте за чекмеджетата, тази иначе така любима тема на нашите медии? За кои чекмеджета, ще попитате. Съжалявам, този път не е това на Борисов – за него вече разбрахме и материала на дървото, от което е направен – информация, която безспорно ни е обогатила. За друго чекмедже става въпрос – това на Кирил Петков, в което три месеца е бил скрит докладът на ДАНС, касаещ Джемкорп и едва когато се разшумя и разкри, че има такъв доклад, през юли правителството заяви, че именно на базата на него прекратява меморандума. Уж го прекратява, защото в допълнително споразумение между Джемкорп, „IP3 Corporation” и Министерство на енергетиката изрично пише, че меморандумът ще бъде прекратен от датата на подписването от отсрещната страна, тоест от „Джемкорп”, на което споразумение обаче го няма подписа на компанията. Нещо, което призна самият Бостанджиев, който по време на телевизионно участие заяви, че не е подписал документ за прекратяване на меморандума и не е уведомил за действията си.
И за още едно чекмедже, но пак не това на Борисов, в което и по думите на Росен Христов, е бил съхраняван (коректната дума е крит) меморандумът, за който не са знаели дори юристите на министерството, които са разбрали за съществуването му от… новините.
Документ за 1 млрд. долара, чрез който шепа лица, неоторизирани от никого, предоставят достъп до информация и до обекти, свързани с националната ни сигурност, като месеци наред крият този меморандум.
Друго си е въображаемото чекмедже на Борисов, нали? Кюлчета, пачки, пистолети – почти като сценарий за филм, който непрекъснато бе дописван от услужливи журналисти. Толкова важно чекмедже за медиите ни. То не бяха години коментари и анализи, възмутени списващи и политици, то не беше късане на ризи и драми. Само че това чекмедже – Борисовото – със сигурност не крие документ за 1 млрд. долара, нито пък касае националната ни сигурност. Нали така, скъпи (ах, тези) медии?
От "Ах, тези медии"
Автор: Виктория Георгиева
