Един от консервативните коментатори в САЩ Кандъс Оуенс, която е афроамериканка, обича да казва - “не е задължително чернокожите да са демократи в САЩ все още”. Това, което тя се опитва да каже, е че чернокожите гласуват понякога 95-98% само и единствено за Демократическата партия, докато партията не прави нищо за тях и дори вреди на общността им. Но има някакво странно усещане на принадлежност, което впрочем е иронично, след като Демократическата партия е била “за” робството и дори е водила война да запази чернокожите роби.
Българите сме абсолютно същите като чернокожите в това отношение. Дали от робски манталитет или просто някаква липса на политическа култура, някой някъде е решил, че ако си прозападен в България, трябва да следваш сляпо Демократическата партия, да й приемеш идеологията и да правиш, каквото каже тя. Въпреки че тя не прави нищо за теб и дори в много отношения активно ти вреди.
Някак се е получило това автоматично да приемаме идеята за “запад” като тази партия и нейната идеология.
Трудно е да се опише колко ненужно е това. Който не е запознат добре с американската политика, която до голяма степен определя и нашата - Демократическата партия е тази, която пробутва идеи като това, че мъжете могат да раждат или че властта ни мисли доброто и трябва да жертваме свободата си, за да ни пази. Те са тези, които настояват, че трябва да се кланяме пред новата религия Науката и нейните жреци учените, които ни призовават да жертваме парите си на олтара, за да издигнем идолите вятърни перки и слънчеви панели, та да успокоим гневният бог Климата. Те налагат контрол върху информационните средства и се борят с “дезинформацията”.
Републиканската партия пък изповядва коренно различна идеология, тази на простия разум. Според повечето републиканци важна е свободата, християнските ценности са в основата на западната цивилизация, а всяка държава е суверенна и трябва да се грижи за себе си и да се защитава. Те подкрепят правото на самозащита, на частна собственост.
Коя от двете ви звучи по-подходяща за България? Добре, а защо тогава следваме сляпо само другата?
Ако погледнем българските най-върли евроатлантици, любимите ПП-ДБ (които скоро ще бъдат преляти в някой нов проект, разбира се), те подкрепят прайдове, строят на поразия перки и панели и дори сега прокарват закон за контрол над “дезинформацията”. Те следват програмата на Демократическата партия 1:1. Другите български евроатлантици си мълчат, тук-таме се противят, но накрая подвиват опашка и следват същата линия.
Разбира се, тук трябва да се отбележи - в България американското присъствие е покварено от също толкова силното присъствие на Джордж Сорос, един от основните дарители на Демократическата партия, чийто син и наследник продължава да се среща с президента от Демократите Джо Байдън през 2-3 седмици. Не само това, ами Демократичната партия винаги е имала по-голям интерес от влиянието и намесата в чужди държави, докато Републиканците клонят към това всяка държава (включително САЩ) да гледа себе си, така че имат по-малък интерес от нас. И все пак, вече е 2024 година, Сорос не е могъщият владетел, а САЩ нямат ресурсите и властта да налагат безапелационно своята гледна точка както им падне.
На българския евроатлантик му е позволено да поразмисли. Да разбере, че не е въобще, ама въобще нужно да следваш линията на ляво-либерално-зелените, а може да си прозападен и консервативно настроен, и вярващ в християнските ценности и да си пазиш свободата. И пак да си в линията на САЩ, пак да си “за Запада”, пак да си евроатлантик дори.
Та републиканците дори са мнозинство в Конгреса! И имат големи шансове за президентските избори през 2024!
Тук не става въпрос да се замени един владетел с друг. Става въпрос, че дори като се мъчим да се представим на големи евроатлантици и да покажем колко сме послушни, това не значи да се прави само това, което едната от двете големи партии в САЩ прави. Нито, че трябва да се следва тяхната идеология, а не обединяващите ценности на партиите.
Дори ако искаш посолството да ти реди правителството, не значи, че трябва да следваш партийна идеология. Посолството е силно повлияно от политическия кабинет, но все пак представлява американския интерес, не демократическия или републиканския. Има място за гъвкавост дори в сервилния, робски манталитет на тези, които узурпират идеята за “евроатлантик” на нашата територия. Та за тях ще е полезно да представят тази гъвкавост, защото ако не тази година, вероятно през 2028 ще има огромен шанс за републикански президент и кабинет.
Е, ама пък демократите са сини. А републиканците са червени. Явно все още цялата ни политика оперира на принципа “кой не скача е червен”.
trud.bg
