Мисля си как за толкова години преход в тая пробита от корупция и престъпност страна не се намери един политик или държавник, който да застане на страната на слабите и да организира граждански протест за нещо конкретно. Само пунта-мара протести от които да се осребрят властови позиции и нищо повече. Изгубихме се в страстите за власт и пари, загубихме чувството си за емпатия към ближния и уважение дори към себе си. До това ни докараха великите им европейските ценности и протежетата им у нас. Стига!
---------------------------------------------------------------------------------------------------
Млада жена, невръстно детенце, бърза помощ, липса на минимална медицинска организация, поредна смърт. Колко още такива професионални престъпления трябва да се случат в страната на мафията, за да има промяна в най-корумпирната система на здравеопазване в ЕС? И колко деца трябва да останат на улицата, обречени на мизерия и без мама и тати до себе си? Колко още трупа ви трябват, господа депутати?
--------------------------------------------------------------------------------------------------
Иде ми да ви организарим един напълно заслужен и брилянтен купон на всички вас, политически престъпници и олигарси, за да приключим прехода веднъж и завинаги. Това заслужавате, защото вие убихте без присъда милиони невинни българи и въобще нямате чувство за вина! Никаква. Само прехвърляне на отговорност, замазване на следи и прикриване на престъпленията си, правите. И мислите, че така ще продължи!?
Толкова е гнусно да си учил, станал и признат за лекар и да оставиш, заради престъпната си безотговорност, млада жена да загине като куче в коридор на клиника! Отвратително. А колко такива умряха без да знаем имената им? И колко още умират днес и ще умрат утре? Сега ще кажат "институциите да си свършат работата" и толкова. Бог високо Цар далеко е тяхната работа. А нашата каква е?
Да ги търпим овчедушно?
Да култивираме страх към всеки овластен престъпник?
Да мълчим за това което виждат очите ни?
Да лазим в караката им и да се молим?
Да признаваме тяхната неприкосновеност?
Да умираме без да казваме нищо и напълно безправни?
Предлагам да помислим за Революция - открит, справедлив, краен и граждански акт.
НИКОЛАЙ МАРКОВ
