ДОРИ И ОТ ЗЛАТО, ПЪРЖОЛАТА Е МРЪВКА И ТОЛКОВА

В последното за сезона предаване „Денят започва с Георги Любенов“ гостува френската императрица Мария Антоанета. В градините на Версай същата тази Мария Антоанета си била направила село, в което заедно с придворните дами отглеждала овце, кози, кокошки и всякакви други животни. Забавлявала се е, живеела е извън света и пространството, искала е да нахрани гладуващите хора с пасти и накрая се е сблъскала челно с Френската революция. 

И тази сутрин – хоп, една нова Мария Антоанета, един доста бъбрив готвач, наречен шеф Петров, говори неща, от които на бедна България сигурно ѝ се завива свят и ѝ стърже на корема от глад. 

Този същият готвач се изживява и се мисли за по-важен от всички скулптори, художници, поети и писатели на държавата, защото си е въобразил, че гурме чинията му е най-важното произведение – нещо като „Тайната вечеря“ на Леонардо. Доста пълничък, този Микеланджело на салатите и предястията с опиянение разказва за цените, които има в най-скъпите заведения. Почти се подмокри готвачът Петров, като споменаваше за бутилки вино от по 5 000 лева, за шампанско от по 2 000 лева и за отглеждане на специални крави в условия, близки до космически совалки. Тези крави, чиито мръвки стрували космически цени, ги гледали така, че месото им се превръщало в памук. А личната гордост на тая мъжка Мария Антоанета беше, че някога е сервирал на Иван Славков гурме ядене, а сега сервира още по-гурме ядене на Кошлуков. 

Да изчезваме от света, да караме с по 500 лева пенсия, да няма рейс от Тетевен до Ловеч, училищата ни по селата да са пълни с прилепи, гущери и пепелянки, да сме се стопили с два милиона и тоя готвач да се опиянява от корема и готвенето си и парите за него да са се превърнали в църква, е достойно за погнуса. Истина е, че има и много богати хора, които вероятно някой ден ще си поръчат и гурме чиния, в която ще има омекотена диамантена пържола с морски дарове от перли и злато, но докато останалото народонаселение вари боб, поне трябва да си мълчат тия със златните чинии. 

Дори и на върха на банкова сметка колкото Еверест готвачът Петров е готвач и е бутафорна Мария Антоанета, и може да впечатли единствено Георги Любенов, който с удивлението на десетгодишен хлапак повтаряше едно и също: „Ааа, значи скъпата пържола не е пържола, тя е нещо друго“. 

Не, уважаеми, пържолата дори от говедо, кацнало на Марс, е мръвка и толкова. Останалото са глезотии, мании и претенции на екземпляри, пощурели от нямане какво да си правят парите. 

Николай Милчев