ДРАЗНЕНЕ МУ Е МАЙКАТА

 

Човърка ме, мъчи ме и ме пие отвътре една мисъл. А тази мисъл е, че не правим неща, с които още повече да ядосваме управляващата върхушка. На управляващата върхушка трябва непрекъснато да ѝ се късат нервите и да бъде дразнена. Какво друго да правим, след като сме ошамарени като хлапета и сме затворени в тъмния килер под стълбите. Какво друго да правим, освен да викаме от килера и да дращим по вратата? 

Снощи над баира над село съзрях уникален съвременен дразнител – българското знаме. Гордо развято българско знаме над един селски козарник. Напълни ми душата тоя „пилон“. Представяте ли си как се чувстват козите под него? Щастливки – щастливки с пълни вимета мляко. 

Като щъках преди години из барутния Балкански полуостров по някои комшийски държави, ми беше писнало да им гледам националните флагове по дворовете и по къщите. В Гърция няма къща и двор без гръцко знаме. В Турция – също. 

Обаче искам да ви кажа нещо по-специално за Македония. Като тръгнеш от Скопие за Охрид, друго, освен албански орел, не можеш да видиш. Албанското знаме е превзело земите от Скопие до Охрид. За Струга да не говорим. И за какво е там албанското знаме в Македония – за да дразни македонците и да ги плаши, че един ден може да остане единствено по тия земи.

На какво е символ знамето – няма да ми стигнат часове, за да изброя на какво. Но най-вече на две неща – на готовност да бъдеш човек със земя, която е твоя, и, разбира се, да дразниш другите. А най-хубаво е, ако можеш, и да ги плашиш. 

Нека след пилона в Рожен, на който в началото аз бях едва ли не душманин, но после се покръстих в правата вяра, и след трикольора над гложенския козарник, да почнем повечко да го развяваме и слагаме на различни места този наш трикольор. Сложете го на къщите си, на комините си, завържете го на леката си кола, на магарешките си колички, на тротинетките си, нарисувайте си лъвче, където ви се струва, че е правилно (ако може – да не е на гърдите и на бедрата), залепете лика на Паисий и на Ботев на тетрадките си и на учебниците си, включително и по химия и по физика.

Ако нямате български трикольор, същата работа може да свърши и зеленото хайдушко знаме с така любимия на министър-председателя Денков надпис „свобода или смърт“. 

Иначе казано, номерът е да ги дразним. Знаете кои – да не споменаваме имената им. И ако е възможно, докато ги дразним, да се почувстваме повече хора. Хем да се почувстваме повече хора, хем да си отваряме повече устата. Много ще ги издразним (знаете кои), ако почнем да казваме какво не харесваме. Не ти харесва какво си прочел – кажи си, не ти харесва как живееш – кажи си, страх те е от нещо – кажи си, не искаш да ти крадат живота – кажи си. 

Ако ти харесват бабините черги, престилки и терлици, си кажи и ги изнеси на терасата да ги види и да ги понапече слънцето. И хората да ги видят също.

Ако ти причернява от списъци и черни списъци – пак си кажи.

Кажи например, че преди да приемем еврото (боже, каква дума – приемем – като че ли ни идва на гости това евро и ние ще му даваме тържествена вечеря), няма да е лошо да има рейс от Тетевен до Ловеч, да има родилно отделение в Ловеч, да стане така, че да не ходиш от Тетевен да раждаш в Добрич, да стане така, че баба ти да не я изнасилват за двайсет лева, да стане така, че отвъд Враца и Монтана да можеш да видиш жив човек на работа. Да стане така, че тези, които крадат по милион на ден, да почнат да крадат по 800 000 на ден.

И накрая – ако може да не ни гасят лампите, да не ни заковават прозорците и да не ни спират пътищата, приятелствата и връзките с различните посоки на света. 

Нека в козарниците има кози, а не хора. 

Май само това ни остана – да ги дразним. Да ги дразним с това, че сме живи, че мислим и най-вече – че помним. Да ги дразним дотогава, докато им падат папийонките и маските. Ако им паднат и ченетата - идеално.

P.S. Ако някой знае откъде може да се купи български трикольор в Тетевенско, да ми пише на лични. 

Николай Милчев