Преди десетина-петнайсет дена получих подарък – чифт чорапи. Шарени, весели, с едни линии по тях, с едни очертания. И най-важното – различни на цвят. Единият чорап – син, другият – зелен, резедавозелен.
На синия чорап – петата и пръстите зелени, а на зеления чорап – пръстите и петата – сини. Шантава работа, размесена работа.
Иначе не съм капризен и нося каквото ми падне, но относно чорапите винаги съм бил по-така. Мразя да ми са усукани, петата да ми е голяма, ластикът да ми прищипва над глезена и да ми оставя линийки от прищипаното. Мислел съм си, че като ме прищипе ластикът на чорапа, и няма да ми се оросява правилно кракът. И общо взето съм носел едноцветни чорапи. А сега имах два различни. Като ги погледнах, единият ми крак, на който бях обул зеления чорап, почна да ми студенее. Другият, синият – нормално топъл. По някое време се погледнах пак – аз обичайно не седя както седи човек, ами лежа и си слагам краката на каквото има пред мен, така че краката ми обикновено са на нивото на очите, и ми се стори, че десният крак ми го няма въобще. Там си е, но понеже чорапът е зелен, и не го чувствам.
Нещо странно става с мен по отношение на цветовете – когато гледам различни цветове по треви и дървета, ми няма нищо, а различните цветове на чорапите се оказва, че ме побъркват.
На младите си години си купих от град Правец шарен пуловер – с различни ромбове и цветове на гърдите. Направо летях с него, фуклевех се и ми беше голяма гордост. Ръкавите обаче бяха в един цвят.
Не мога да си представя, че ще нося плетена шапка например или шапка от плат и лявата ми част на главата ще е черна, а дясната – бяла.
Искам си я симетрията – искам си цветовата симетрия и на главата, и на ръцете, и на краката. Сърцето прави изключение – неговата симетрия е вътрешна и не се вижда. Но нещата, които са ми дадени по два броя, си ги искам в симетрия. Което е едно до друго и едно за друго – трябва да остане така и никакви цветове да не го делят.
Не намеквам и не правя препратки към други цветови разлики. Говоря само за различните чорапи. И за равновесието.
Николай Милчев
