ЕС и САЩ ни налагат историческо невежество,премълчават и крият българската и руската история,особено моментите които предизвикват гордост

ЕС и САЩ ни налагат историческо невежество,премълчават и крият българската и руската история,особено моментите които предизвикват гордост.

Не се срамуват да ги заличават от учебниците със съдействието на куп национални предатели.

България и Русия имат дълбока взаимна свързаност в историята,културата,езика,писмеността с надеждите и с благодарността за националното освобождение от османско робство с развитието на вътрешните процеси в България и Русия с наследствени връзки с руската имперска,съветска и руска държава.

Исторически имаме вековни кръвни,аристократични и народни връзки,войни и приятелство,преливане на писменост,култура,литература и много надежди.

Първоначално Киевското княжество,приема писмеността,а с нея и българският език и в голяма степен православната литература,особено по времето на Симеон Велики,с произведенията на Климент Охридски,Константин Преславски,Йоан Екзарх, Черноризец Храбър, презвитер Григорий и др.

Руснаци,украинци,чехи,словаци,белоруси и много други народи продължават да говорят езици,които са изключително близки,до Църковния православен език,който неоспоримо е тогавашния Български език,на който са писани книгите във Велики Преслав и Охрид.

Доказателствата лежат и в Ермитажа и във всички по-големи музеи и във всяка православна църква на север от България.Първият духовен глава на Руската църква и първите руски епископи са българи по народност.

Началната руска летопис е на български: Повѣсть времяньныхъ лѣтъ, от около 850 до 1110, съставена от монаха летописец Нестор, около 1113 год.

Тя е запазена в няколко варианта, написани на български език в негови руски редакции.Сред източниците, използвани от Нестор, са по-стари, изгубени днес,български летописи, византийските хроники на Йоан Малала и Георгий Хамартол, фолклорни легенди и викингски саги,религиозни текстове, договори, устни разкази на военачалници и други.

Нещата се обръщат през тъмното за България средновековие,когато се гърчим под османско робство.

България,която е дала много на Русия, Киевското княжество и другите руски княжества,сега гледа с надежда на изток.

Първи, Руския цар Иван ІV – Грозни („Страшни“) нанася тежки поражения на мюсюлманските армии след неуспехите на унгарските и полски войски. Именно тогава,просветени българи,духовници и монаси разбират че спасение може да дойде само оттам.

В края на юли и началото на август 1572 година, в една от най-великите битки- Битката при Молоди се определя християнската съдба на Европа и се променя световната история до днешни дни,когато Европа отново няма решение срещу мюсюлманските нашествия. И благодарение на руската победа тогава ние, българите получаваме надежда, че има сила способна да ни освободи, и ще можем да говорим на своя език и да имаме своя държава.

Това е първото голямо поражение в цялата история на Османската империя. Загубвайки на руските граници почти 20 хиляди еничари и цялата огромна армия на своя татарски сателит, Високата порта се отказала от надеждите си да завоюва Русия.

През ХVІ век само шепа духовници у нас са чували за Иван Грозни.Съдейки по двете търновски въстания от 1598 и 1686 г., българските водачи се надявали на помощ от близката Австрия,но напразно.

Надеждата на българите през 17,18 и 19 век,се подхранва основно от победите на руското оръжие в поредицата Руско-турски войни:

-Първата Руско-турска война била през 1677 - 81 г. е освобождаването земите на Жечпосполита от Русия през 1654 г.

-Руско-турската война от 1710-13 г. била в следствие от разгрома на шведските войски (съюзници на Турция), в Полтавската битка.

-Войната от 1735 - 39 г. била водена от Русия в съюз с Австрия за спечелване на излаз на Черно море и прекратяване на набезите на кримските татари.

-Поредната Руско-турска война през 1768-74 г. била започната от Турция след отказа на Русия да изведе войските си от Полша.

-През 1781 г. между Екатерина II и император Йозеф II бил сключен договор, в който се обсъждало и евентуално разпределяне на земите на Османската империя. През 1783 г. Екатерина II напълно завладява татарския до тогава Крим.

-През 1787 г. Турция отново обявява война с цел връщането на Крим и други територии. Победите на руските войски под командването на А.Суворов, Г.Потьомкин и Н.Репин и на флота на Ф.Ушаков при Керч, Тендра и нос Калиакра, довеждат до сключването на Яския мирен договор от 9 януари 1792 г, който потвърждава присъединяването на Крим и Кубан към Русия и установяването на руско-турската граница по река Днестър.

-През 1806 г. султан Селим III свалил управителите в Молдова и Влахия, действие, с което предизвикал Руско - турската война от 1806-12 г. С нея Турция целяла възвръщането на северното черноморие и Кавказ, а също и ограничаване на нарастващото влияние на Русия над Балканите.

-Руските победи и дипломацията на М.Кутузов довели да подписването на 25 май 1812 г. на Букурещкия договор.

-Войната между Русия и Турция през 1828-29 г. била следствие от кризата в Османската империя, предизвикана от Гръцката революция от 1821-29 г. Руските войски завзели Карс и Ерзурум в Закавказието, разгромили турските войски в България и достигнали до Цариград.

Войната свършва с подписването на Одринския договор на 14 септември 1829 г. С него към Русия било присъединено устието на Дунав и много крепости по източния бряг на Черно море. Турция признала присъединяването към Русия на Грузия и автономията на Молдова, Влахия, Сърбия и Гърция.

-Към Руско-турските войни може да се отнесе и Кримската война от 1853-56 г. Първоначално това било война за господство в Близкия изток.

-Последната война между Русия и Турция от 1877 - 78 г. е предизвикана от подема на национално-освободителното движение в България и най-вече на Априлското въстание.

Най-тежките бойни действия са по превземането на Плевен, зимния преход през Стара планина и сражението на връх Шипка. След завземането на Пловдив и по-късно Одрин е подписан Сан-Стефанският мирен договор.

По него България, Босна и Херцеговина получават свобода, а Сърбия,Черна гора и Румъния - независимост. Към Русия са присъединени Южна Бесарабия и крепостите Ардаган, Карс, Батуми и Баязет.

Условията на договора са преразгледани на Берлинския конгрес през 1878 г., свикан по инициатива на сегашните ни европейски и натовски "съюзници" - Великобритания и Австро-Унгария, Германия, Франция, Италия и Турция.

Резултатите ги знаем.

Йордан Халачев