Година и половина след започване на военните действия в Украйна най-после трябва да отговорим на въпроса: Кой и защо подкрепя фашисткия режим в Украйна? Трябва да отговорим и на въпроса: Кой се опитва постоянно да манипулира общественото мнение, в полза на фашисткия украински режим?
Камарата на представителите на Конгреса в САЩ забранява отпускането на средства за подготовката на украинския доброволчески батальон „Азов”. Представител на демократите заявява, че американските военни няма да обучават представителите на отвратителния нацистки „Азов”... Информацията е вярна, но годината е 2015.
Дори и през есента на 2021 година, в конгреса на САЩ поискаха да се признае за терористична организация същия този батальон „Азов”, оформен вече като полк. Това е само няколко месеца преди началото на т.нар. специална военна операция в Украйна. Кога, как и защо стана голямото обръщане?
Как стана така, че Европа и ЕС застанаха зад хора, които скандират „Една раса! Една нация!”? Същата Европа и Европейски Съюз, който има за свой девиз мотото „Единство в многообразието.” Защо европейците започнаха да пренебрегват появата на краен национализъм в Украйна?
Освен другото Украйна се сочеше от европейците като една от най-корумпираните държави не само в Европа, но и в света. Как стана така, че най-корумпираната и бързо нацифицираща се държава стана светъл пример за останалите европейски държави и страна, на която всички по презюмпция са длъжни да помагат? Всъщност един от най-големите корупционни скандали в Украйна от последните години е свързан именно с фамилията Байдън, на настоящия американски президент Джо Байдън. Украйнският прокурор, който разследва гигантските хонорари, които украинско дружество изплаща на Хънтър Байдън, син на тогавашния американски вицепрезидент Джо Байдън, е сменен под американски натиск. Сменен за това, че е опитал да си свърши работата.
Какво представлява фашизмът не на теория, а на практика? Стимулирането или поне даване свобода на групички от хора, да се разпореждат така както решат, т.е. самоволно да съдят други хора, да ги бият и заливат с боя, да ги хвърлят в кофите за боклук или дори да ги палят и убиват. Такива сцени имаше в Украйна още много преди началото на военните действия. Хора не бяха обслужвани и глобявани, защото не говорят на украински, бяха бити, защото искаха да поднесат цветя за празника 9 май, в памет на загиналите. Празникът всъщност беше отменен, както и много други и сменен с датата 8 май – ден на Европа.
Групи от украински националисти биха, заляха с боя и хвърлиха в контейнер и българин, общински съветник в Белгород, още през 2017 година. Тази практика и досега е нещо като патент на украинските националисти, има и достатъчно подобни снимки и видеоклипове в интернет, но медиите предпочитат да показват образа на героичния Зеленски, облечен в тъмнозелено. Как бихте се чувствали като граждани на държава, където за изказано мнение, за проявена обществена позиция, група лица безнаказано биха ви залели с боя и хвърлили в контейнер за смет. И това в най-добрия случай...
От украинския национализъм страдат включително и широко толерираните в Европа гей паради. Но Европа предпочете да си затвори очите включително и за това, както и пред всички останали многобройни и ежедневни случаи на нацизъм в днешна Украйна.
Картината, която получаваме от Украйна днес, е крайно стеснена и еднопосочна. Тя е изцяло пропагандна, служеща за нуждите на тези, които имат полза от конфликта между Украйна и Русия. Кой има полза от разединението на славянската общност? Кой има полза от избиването на половин милион славяни, ако съберем жертвите от двете страни и осакатяването завинаги на още два пъти по толкова хора? Какви толкова големи икономически или политически интереси могат да оправдаят подобен геноцид?
В цялата тази еднопосочна картина, която гледаме от едната или от другата страна, постепенно забравяме, че и с украинци и с руснаци много си приличаме. Неусетно заставаме на едната или на другата страна, започваме съзнателно или несъзнателно да мразим руснаците или украинците, да се държим като агитки на футболен мач. Да, войната е един много много груб мач, с много много жертви.
Само че вече трябва да се запитаме – Кой ни предлага цялото това зрелище и кой ни прави участници в него?
Андрей Киряков
