Все ми се струва че сме достатъчно мъдър народ, поне на преклонна възраст - 1 341 години от онзи миг, когато нашият първоосновател е стъпил на тази земя.
И ако трябва да сме „фили“, първата ни отговорност е да сме БЪЛГАРОФИЛИ, хора, които сме се клели в НРБ или в РБ, целувайки трикольора. И – ако се наложи – да дадем живота си за брата или сестрата българска, за майка България!
Жалко е, че в момента много наши съграждани, и най-вече поради войната, се разделиха на няколко лагера: „русофоби“, „русофили“, „украинофили“ (правилно ли е?), „американофили“ (май е по-точно „САЩофили“) и какви и още не е… „раждала българска майка юнашка“!
Познавам добри мои приятели, които сега са „на нож“ (във Фейсбук, разбира се, или по медиите), едните – русофоби, другите – русофили.
И на двата типа българи съм правил неформални „дълбочинни интервюта“: защо са такива?
Някои от русофобите започват… от Освобождението, после преминават пред 9.09.1941 г… и т.н., но най-учудващото е че повечето мразят СССР.
За тях сега е в ход образуването на нов СССР, въпреки че правителството на Русия е неолиберално… Твърдят че руснаците са „азиатци“ въпреки че 80% от тях живеят в европейската част на Русия. Впрочем, българите да не сме паднали от Марс, май и ние пристигнахме от далече тук? Русофобите са замръзнали в миналото и не са мръднали от там. Защо? Нищо хубаво ли не е „произвела“ Русия? Не ги разбирам…
Някои от русофилите (доста са), странно или не, изпитват носталгия към СССР. Разбират проблемите на съвременна Русия, вероятно не се възхищават на руските олигарси и новобогаташи, със сигурност сегашната социално-икономическа система там не им се нрави.
Да кажа нещо за мен. Имам приятели в цял свят, добри хора. Имам чудесни приятели в Русия, в САЩ, в Германия,…, ако щете и сред турците, албанците, палестинците и евреите. Има неща, които харесвам във всяка страна; има и неща, които не ми се нравят. Но това не ме прави техен „фил“ или „фоб“. Верен съм на клетвата, която съм дал, на България; не че харесвам всички българи, има и такива, от чиято култура се срамувам; но това не ме прави „фоб“.
Та, ако сме мъдър народ, няма да се занимаваме само с операцията „делене“ (на фили и фоби), а с чудесното „събиране“ и „умножение“ на доброто в хората. Няма значение от къде са, всички трябва да бъдем хора с хората от другите народи.
Накратко: нека сме „земнофили“ и „войнофоби“!
Търсете доброто в себе си и в другите!
Бъдете здрави!
Боян Дуранкев
