Такава вълнуваща и необикновена история не се гледа с бира и пуканки
Защо не и сериал по живота на звездата ни
Този филм не се гледа с купа пуканки или бира, а с носна кърпичка. Защото разплаква, вдъхновява, спира те да се замислиш.
Никога не съм харесвал Елвис, но харесвам историите на успелите. „Елвис“ разкрива интересни аспекти от образа на тази суперзвезда, но според мен крие истини, които могат да обяснят по-пълноценно житието му. Рухва и умира толкова млад, до него цари неразбория, наркотиците превземат ума му, влияят на поведението и довеждат вероятно до смъртта му.
На наша територия Емил Димитров поставя нови стандарти в естрадата, възможно заимствани от тогавашния френски шансон, влияние от Азнавур, Адамо, Енрико Масиас. Гласът на Емил се стеле артистично и изпява най-великите български хитове. Животът му е низ от перипетии и легендарни преживявания. На стадион Динамо в Москва 80 000 души стават на крака и го приветстват, когато го водят с бяла лимузина.
Мои приятели, руснаци в Лондон още си спомнят как са се женили на негови песни. Песента му „Арлекино“ изведе Алла Пугачова на световната сцена. Емил имаше живот на истинска звезда не само заради хитовете и таланта си, а и в личния живот - разводи, раздели, разочарования... Емоционални падения, алкохол, противоречия. Трябва да има филм за Емил Димитров, който да опровергае скромните послесмъртни оперетни изяви с негови песни. Нарекох това „преяждане с Емил“ и отново стоя на мнението си, че нито една от тези изяви не беше направена с нужното чувство и почит. Смъртта на Емил просто даде повод на някои хора да преядат с него. Както и приживе, когато всички се възползваха от него.
Елвис и Емил са съпоставими не само заради първата буква на името си. Те са легенди, разбивали са стандартите, удоволетворявали са копнежите на своето поколение, удавяли са в аплодисменти клишетата допреди тях. Филмът за Емил не трябва да бъде документален, а игрален. Да се намерят правилните актьори, които да изиграят юношеството, зрелостта и старостта, макар той да не я доживя реално. Свестен и отдаден режисьор да обедини важните моменти в живота му, като хем не ни спестява неудобните, хем да остане почтителен към паметта му. Емил Димитров заслужава булевард на славата, а не малка звезда там. Твърдя, че не му бе и не му се отдава достатъчно почит. Може би, защото беше... онакъв. Така, както при Парцалев. Онакивата, винаги са малко пренебрегнати, заради балканския ни мачизъм или тиха глупост.
Предизвиквам всички филмови и телевизионни продуценти да направят този филм. Предлагам и заглавие - ЕМИЛ! Нищо по-дълго не би могло да опише този живот и тази легенда. Този нисичък исполин с крехки юношески къдрици и копринени ризи с жабо. Да се разпитат приятелите му, роднините му, сина и внука му. Да се надникне в гардероба му, грижливо пазен от малкият Емил, както и в албумите. Аз бих гледал този филм, дори бих помечтал за сериал.
Автор: Лорд Евгени Минчев
https://trud.bg/
