Гневът на фермерите в Германия

Гневът на фермерите в Германия.

Гневът на фермерите е предизвикан най-много от премахването на субсидията за дизелово гориво. Всъщност субсидията за селскостопански дизел е доста малка субсидия.
И при печалби от над 100 000 евро за среден бизнес през миналата година, субсидията от около 5 000 евро не определят дали една ферма трябва да се затвори. Между другото, нищо от тази субсидия няма значение за цените на храните в супермаркетите - дори ако лобито на фермерите обича да рисува призрака на по-високите цени на храните на стената.

Селското стопанство е в криза в Германия от десетилетия. Много ферми могат да оцелеят само с държавни субсидии. Други се отказват, защото вече не могат да живеят от труда си. В същото време околната среда системно страда: почвата е изтощена, много птици и насекоми са изчезнали, подземните води са замърсени и милиони селскостопански животни страдат от мъчителни условия. Дори ЕС казва: „настоящият силно индустриален модел на селско стопанство застрашава продоволствената ни сигурност“.

Принципът, върху който функционира германското селско стопанство, е: „който има достатъчно, ще ме се даде още“.
Когато говорим за разочарованието и несправедливостта, които стоят на пътя на преструктурирането на селското стопанство, три проблема са значително по-важни от отстъпките за селскостопански дизел:
• Цялата селскостопанска система е едностранчиво насочена към масовост: колкото е възможно повече и възможно най-евтино. Фермите са зависими от променливите световни цени на селскостопанските продукти. Но евтин износ на селскостопански продукти за световния пазар и устойчиво, екологично селско стопанство със справедлив доход за местния бизнес – това не върви заедно.
• Селскостопанските предприятия са до голяма степен беззащитни срещу пазарната мощ на големите търговски компании. През 1970 г. фермерите получаваха около 50 цента от всяко 1,0 евро, което потребителите харчат за храна. Днес този дял е намалял наполовина и сега е само около 25 цента. Останалото се поделя между супермаркетите и хранително-вкусовата промишленост. Една от причините: „доавената стойност“ - консумират се все повече високопреработени продукти. Например, ако се купува чипс вместо пресни картофи, печалбите остават при производителите и търговците, докато селскостопанските производители получават по-малко. 
• Трето, десетките милиарди пари на данъкоплатците, които Германия и ЕС харчат за земеделски субсидии, облагодетелстват предимно големите селскостопански производители. Парите до голяма степен се разпределят просто въз основа на размера на района. Всеки, който притежава много земя, получава много пари от общите данъци. Екологичните аспекти обаче едва ли играят роля. Това означава, че най-големите 10 процента от получателите на субсидии получават 50 процента от субсидиите - най-долните 50 процента споделят само 7 процента от разпределената сума. На тези, които имат най-високи печалби, субсидии ще бъдат дадени: Сред основните получатели на субсидии са земеделски холдинги, които принадлежат на финансови инвеститори или в които супермаркети като Aldi притежават акции. Никой не проверява дали една компания наистина има нужда от даренията. Докато получателите на граждански обезщетения често трябва да молят за всяко евро, Германия дава пари на големи компании с пълни чували. И така малките, упорито работещи семейни предприятия, които сега се чувстват застрашени, не се възползват.

Асоциацията на фермерите всъщност не иска да говори за това и предпочита да нагнетява гнева си върху субсидиите за селскостопанския дизел. Защото той представлява преди всичко интересите на големите играчи. Дори Йоахим Руквид, президент на асоциацията на фермерите, който се представя като борец за дребните фермери, е получил над 100 000 евро субсидии само през 2022 г. В действителност асоциацията на фермерите – заедно със Съюза, който управляваше Министерството на земеделието в продължение на десетилетия – циментира самата селскостопанска система. Десни екстремисти и популисти сега се опитват да се възползват от протестите, без сами да предлагат решения.
…………
Нуждаем се в ЕС от устойчива селскостопанска система, която прави едновременно двете неща: опазва околната среда и осигурява справедлив доход за фермите. Не се нуждаем от повече субсидии за това; вероятно дори бихме могли да минем с по-малко. По-скоро това, което би било необходимо, е преразпределение: край на фиксираните директни плащания, които облагодетелстват предимно големите компании. Към система, която дава пари за добра селскостопанска работа: тези, които се занимават с устойчиво земеделие, защитават околната среда и създават работни места в селските райони, трябва да бъдат възнаградени.
Ако тук говорим за Германия, мислете и за България, същото е и тук.

Боян Дуранкев