Hацизмът при част от младите хора не започва непременно като осъзната политическа доктрина

"Бърлогата" на насилниците от Пловдив очаквано се оказа осеяна с нацистка символика. Имайте предвид, че нацизмът при част от младите хора не започва непременно като осъзната политическа доктрина.

Често започва като бунт, провокация и желание да принадлежиш към група, която демонстративно отхвърля правилата на „нормалното“ общество. А когато към това се добавят усещане за безсилие, липса на перспектива и постоянна дигитална консумация на радикално съдържание, в пакет с допълнително провокиращата ги към реакция неолиберална пропаганда, идеологията постепенно може да се превърне в идентичност.

Тези младежи може въобще да не са запознати с нацистките теории, история и дейци, но това не им пречи да приложат принципа "врагът не е човек". Без значение дали той принадлежи към друга политическа група, етническо или сексуално малцинство, има етикет на наркоман, педофил или просто беззащитен бездомник.

Тук се появява и един от най-неудобните въпроси за съвременното общество. В последните години публичният език все по-често разделя хората на морално приемливи и неприемливи категории. Етикетите се превръщат в заместител на разговора: „комунист", „предател“, „либерал“, „русофил“, „враг“, „изостанали“, „ненормални“. Разбира се, тези понятия не са равностойни и не всяка политическа квалификация е непременно дехуманизация. Проблемът започва тогава, когато човекът изчезва зад етикета и неговото унижение вече изглежда оправдано само защото принадлежи към „грешната“ група.

Това е особено опасно за младите. Те не просто наблюдават политическата поляризация. Те я превръщат в модел за социално поведение. Ако постоянно виждат свят, в който „нашите“ са добри, а „другите“ са врагове, постепенно усвояват самата логика на разделението. Крайнодесният екстремизъм може да предложи нещо още по-просто: ясни врагове, строга йерархия и усещане за сила. На младия човек се казва: ти си различен, системата те лъже, останалите са слаби, а ние се борим за справедливост и национално издигане.

Това вече не е просто политическа идеология, а готова идентичност.

Именно затова нацистката символика може да бъде привлекателна за определени младежки среди дори преди те да са разбрали историческия и политическия ѝ смисъл. Свастиката се превръща в забранен знак, а забраненото винаги има потенциал да бъде използвано като демонстрация на бунт. Започва с мемове и провокации, преминава през онлайн общности и постепенно може да стигне до нормализиране на омразата и насилието.

Новите изследвания върху онлайн радикализацията показват именно значението на алгоритмите, затворените дигитални общности и постепенното преминаване от уж „иронично“ съдържание към откровено екстремистки послания.

Използването на дехуманизиращ език се превърна в норма на поведение, а различни радикални движения могат да го използват като основа за насилие. Те довежда тази логика до крайност: „Те не просто грешат. а са враг.“ След това идва следващата стъпка: „С врага не се разговаря, а се смазва".

Точно там започва преходът от радикална идея към реално насилие. Затова проблемът не може да бъде решен само със забрани, цензура или морално възмущение.

Истинската битка срещу радикализацията не е със свастиката. Проблемът идва от културата на обезличаването. Срещу превръщането на противника във враг. Срещу идеята, че различният човек е по-малко човек. И срещу онзи опасен момент, в който младежът започва да вярва, че жестокостта е доказателство за сила.

Защото най-големият парадокс е именно този: част от младите хора могат да стигнат до нацизма като бунт срещу едно общество, което според тях ги унижава, само за да попаднат в идеология, чиято основа е още по-радикалната дехуманизация и унижение на другия.

Това е механизмът, който трябва да разберем. Не за да оправдаем насилниците. А за да разберем как се произвеждат и да спре този порочен кръг

Тодор Беленски