Хитростта на българския княз Телериг и опитът за преврат в Русия

Първо, две изречения за терминологията. Владетелите на Първо българско царство са били наричани князе или царе чак до началото на 20ти век, когато започва да се налага названието хан, изкуствено създадено от нашите учени и което и ние сме учили в училищата. Време е отново да започнем да наричаме първите български владетели царе или князе, както е исторически правилно.

Та, българският княз Телериг, управлявал между  768 и 777 година, е запомнен с успешно управление на държавата и една дипломатическа хитрост, която всъщност помага за това успешно управление.

Понеже виждал, че делата в българския княжески двор не вървят, поради многото шпиони и доносници, които пряко докладвали на византийците за вътрешните български дела, княз Телериг измислил следното. Той изпратил писмо до византийския император Константин V (741 – 775), в което написал: „Решил съм да напусна столицата Плиска и да избягам при теб в Константинопол, но първо да ми обещаеш, че ще ми запазиш живота и второ да ми съобщиш кои хора имаш тук в двореца, за да им се доверя, за да ми помогнат с бягството.“

Византийският император не се усъмнил в писмото, защото имало и предишни случаи на български владетели, които бягали в Константинопол. Такъв например бил княз Сабин, управлявал само една година, между 765-766, който по онова време се намирал във Византийската столица. Император Константин V изпратил списъка с имената на княз Телериг, който съответно избил доносниците, както се казва по списък и то лично предоставен му от императора.

Както разказват летописците, във Византия императорът скубел белите си коси, когато разбрал какво е станало и как са го излъгали. Но за сметка на това, след избиване на чуждите шпиони, в България нещата потръгнали. Княз Телериг успял да стабилизира държавата, след периода на нестабилност, в който се сменили различни князе. След него управлявали и най- успешните  владетели на Първо българско царство – Кардам, Крум, Омуртаг, Пресиан, Борис, Симеон, Петър.

Сега да се върнем към днешната политическа ситуация и опита за преврат в Русия. Този кратък бунт за промяна на съществуващата система беше наречен „Поход за справедливост“. Поведението на Евгений Пригожин, създателят на частната военна организация „Вагнер“, изглеждаше доста автентично. Съвсем истински бяха и обвиненията на президента Владимир Путин към участниците в този метеж, както и сериозно беше обръщението му към нацията. Само че последвалите събития, снемането на тежките обвинения срещу главния виновен Евгений Пригожин и то набързо, обявяването на амнистия на всички участвали в бунта и дори предложението за редовно участие в армията на тези, които не са се присъединили към похода и т.н. оставят съмнение в една постановка на най-високо ниво.

Целите на тази постановка биха могли да са няколко. На първо място, както и в случая споменат от нашата българска история, намиране на вътрешните врагове и предатели, заради които определени политически или военни действия са предварително обречени на неуспех. Второ, може да се изпита желанието на руснаците за по-сериозни и разрушителни действия във връзка с т.нар. специална военна операция. Трето, светът видя, че свалянето на сегашния режим в Москва, не води задължително до появата на нещо по-добро и т.н.

В този смисъл в съвсем скоро време ще разберем, дали походът на Евгений Пригожин беше истински и показваше истински намерения или беше подобен на писмото на българския княз, получил по този начин списък с вътрешните предатели на родината.

Андрей Киряков