Светът се задъхва… Диша тежко светът. Вдишва барут, издиша огън и дим… Войниците на този свят не прескачат оградите на казармите, за да се срещнат с момичетата си. Те се взират в небето и не виждат, че Слънцето е като бенка върху долната устна на изгрева… Не виждат, че Луната зад облака е окото на съседката — единствен свидетел на първата войнишка целувка. По кривите на мониторите в бункерите разчитат жив ли е светът… Светът се задъхва. Но вече не пълзи под телени огради. Повдига бодливата тел на хоризонта, но по залез тя е червена. Нажежен е хоризонтът и прогаря всичко.
Светът е болен от прогерия… (Прогерията (синдром на Хътчинсън—Гилфорд) е изключително рядко генетично заболяване, при което се наблюдава преждевременно и бързо стареене при деца.) Светът е болен… И вместо да оставя следи зад себе си, светът разкопава бъдещето си като археологическа разкопка. Човек не се ражда, за да умре — човекът умира, за да се роди… Бързаме да пресечем живота, защото това човечество не ни задоволява. Сеем жито не заради зърното — сеем жито, за да покрием гробовете. Не правим хляб от житото — от хляба никне жито… Ядем жив хляб… Разрушихме паметниците и с камъните правим бункери. Беше времето, когато мислехме, че слънцето е бенка върху долната устна на изгрева… Не е бенка. Влиза фурнаджийска лопата и ни обръща като хлябове на смъртта…
Христо СТОЯНОВ
Светът НЕ е болен…
1 month before
Болни са САЩ !
Коментирай