И ето ви един класически богословски проблем - кой е по-мил Богу?

Вървят по улицата Св. Франциск и Синята Брада, мастит пират. Изведнъж става земетресение, земята се разпуква, стените се цепят и от банката до тротоара се изсипва златно съкровище. Св. Франциск изобщо не си и помисля да го открадне, защото на него му идва отвътре да бъде честен и скромен като например Костов. Но Синята Брада си казва: "А защо да не спазя този път закона? Защо да не стана примерен гражданин (и без това съм награбил и заровил достатъчно злато)?". И след тежки душевни мъки и колебания, решава да постъпи като свети Франциск.

И ето ви един класически богословски проблем - кой е по-мил Богу? Този, който постъпва правилно с удоволстие защото му идва отвътре - или този, който съзнателно и след тежки душевни мъки успява да пребори греховната съблазън?   

Тази притча илюстрита ситуацията с Пеевски, който от путинист стана мощен северноатлантик и на думи, и на дело. Очевидно е преборил греха в себе си. Но как да гледат на тази трансформация благочестивите по природа северноатлантици? 

 Ясно как, Господ обича разкаяния грешник. А Исус ни дава личен пример, като прощава на своя върл гонител Савел и му връща зрението, когато той опознава и признава истинската вяра. Савел става апостол Павел и нему Спасителят възлага да основе християнската църква. На него е кръстена най-величествената катедрала в столицата на най-северноатлантическата държава, Великобритания.

Ето каква морална поука би трябвало да последват родените с Божията северноатлантическа вяра в душите си политици, а не да искат оставката на Пеевски, както евреите нехристияни се опитват да убият апостол Павел с камъни. Тези заблудени души застават на страната на неразкаяния и нереформиран Доган, комуто Бог вече отне греховните придобивки. Четете Светото писание, о заслепени сектанти, и се върнете в лоното Божие!

Амин.

Валери Найденов