Свечерява се и мирише на печени чушки,
на ракия и на чесън с оцет.
Еква песен, но не тъжна, хайдушка,
а протяжен и мазен кючек.
Няма нищо – свечерява се лекичко…
Изгоряхме, няма нищо – ще завали.
Свечерява се и над българската генетика.
Боли ли? Няма нищо – ще преболи.
Тук, на село, свечерява и меко, и хубаво,
постепенно, със закачки и смях.
На луната дайрето над главите ни плува
и ръси над селото прах.
Още някоя, още някоя и друга година
и съвсем, съвсем ще се свечери.
От кючеците ще опадат неузрели къпините,
от небето ще падат звезди.
Няма нищо – свечерява се, лека прохлада,
много важно, че ни няма въобще.
А на пъпа на селото, насред площада
бурен над кръвта ни расте.
Няма нищо – свечерява се, ще се оправим,
който иска, да затвори очи.
Аз ще гледам на дядо Дачо за кравата –
тя се връщаше някога, щом свечери.
Николай Милчев
