От повече от 15 години се опитват да въведат ново детско правосъдие в България

От повече от 15 години се опитват да въведат ново детско правосъдие в България.

Сега реформата отново е на масата. Зад нея не стоят само Министерството на правосъдието и омбудсманът. По темата от години работи мрежа от неправителствени организации, част от които участват пряко в обсъждането на новия закон.

Сред тях е Българският център за нестопанско право, който участва в консултативния процес. Самата организация посочва, че е реализирала проект с бюджет 100 000 долара, финансиран от Фондации „Отворено общество", свързвана с Джордж Сорос.

Националната мрежа за децата пък обединява около 130 организации и открито заявява, че работи по политики и застъпничество за промени в законодателството.

Тези идеи вече са реализирани в други страни. В някои от тях вече има обективни и измерими резултати, от които да стане ясно какво да очакваме в общи линии.

Утре ще публикувам разследване по темата за международната мрежа, която стои зад този проект, както и за възможните им цели.

Когато държавата започне да „открива рисковите деца“ все по-рано, увеличава ли се броят на децата и семействата под институционален контрол? И конкретно отнемат ли се повече деца?

Кой конкретно от години работи за въвеждането на новото детско правосъдие в България?

Какво представлява международната мрежа зад този модел? Какви са конкретните резултатите в Англия, Нова Зеландия и други държави, в които то е въведено.

И какви рискове носи реформата за българските деца и семейства?

Защото по-малко деца зад решетките не означава автоматично по-малко престъпност. И другият важен въпрос - доколко държавата трябва да се намесва в семействата и при какви случаи и условия.

Надявам се разработката ми да допринесе за сериозен и задълбочен дебат. Нямаме право да оставим чужда мрежа да определя съдбите на децата ни!

Тодор Беленски