Изборите като сапунен сериал

Играем пред урните „Дързост и красота“

Изявяват се актьори с шекспировски талант. Дръзко се появяват кандидати за народни водачи, които са и красиви

Сапунените сериали, наричани сапунени опери, носят името си от търговците на сапун. Някога любителите на хигиената проявили интерес към изкуството и започнали да финансират радиопиеси. Първата „Цветни сънища“ е излъчена в Чикаго през 1930 година. Потресаващ успех - домакините оставят манджите и седят до радиоапаратите!
Сапунките се прехвърлят в телевизията, като класиката в жанра е „Дързост и красота“. Конкурира го само сериалът с нашите избори по хълмовете на времето. Играем пред урните далеч преди 1987 г., когато начева американският.

Първият епизод „Угасете свещите!“

Негов сценарист е Константин Стоилов, сочен за един от най-обаятелните ни политици. Образовал се по Европата, той основава Народната партия, която няма нищо общо с народа. Известна е като партията на милионерите. В нейните редици тежко стъпват Иван Евстратиев Гешов, Георги Губиделников, Димитър Яблански, Атанас Буров. Всички са свръхбогати.

На 22 януари 1895 г. се провеждат допълнителни законодателни избори. В Бяла Слатина има опасност да спечели политическият противник Драган Цанков. В тази връзка премиерът Стоилов телеграфира на врачанския окръжен управител.

„По сведенията, които приех, селата свършили да гласоподават и остава сега Слатина, която била против Цанкова. В този случай най-доброто ще бъде околийският началник да разпрати по селата, които са гласоподавали, и като се захване преброяването на гласовете, ако се види, че Цанковата кандидатура преодолява, някои наши приятели от Слатина или самото бюро може чрез угасване свещите или взимане списъците да направи изборът да не се състои. Във всеки случай на несполука считам вас за отговорен.“
Алеко Константинов пише знаменития фейлетон „Угасете свещите!“. Той налага фокусничеството с бюлетините във всички следващи изборни епизоди. Не само на тъмно, но и на светло.

Сюжетът „Задължителна бюлетина“

Той е разработен от Александър Стамболийски. Селският водач хваща държавното кормило през 1919 г. Първата му работа е земеделците да приемат закон, който подкарва народа като стадо говеда към урните. От 20 до 500 лева е глобата, ако не пуснеш бюлетина. Нищо, че в Конституцията гласуването е право, а не задължение.
Рушвети и шашми допълват картината. На 5 януари 1921 г. Цеко Пашалиев от луковитското село Беленци осведомява началството: „Селото ни беше първо в държавата стамболистко, радославистко, знаеш историята му, нали? Съкруших ги, давал съм по 40-50 лева за 1 глас. Вам лъжа мен истина, 10 хиляди лева отидоха“, тупа се в гърдите дружбашът.

„Ако ще правим избори скоро за народни представители, необходимо е да се разпореди: или да спрат бирниците временно събирането на данъци, или най-малко да им бъде заповядано да не прибягват до принудителното им събиране“, съветва Стамболийски друг организационен работник.

През 2016 г. актьорски състав от патриоти дръзко изплагиатства сюжета на политика от Славовица. Обърна конституционното „право“ в „задължение“. Българинът трябваше да ходи принудително до урните и да избира ония, които ненавижда. Това издевателство със свободната воля е забравено, но още не е отменено.

Фабулата „Социализъм“

Най-красив беше изборният декор при социализма. Тогава гласоподаването беше празник. Нямаше черен пиар, удари под пояса, купуване на гласове. Фабулата се изливаше като пълноводна река. Народът гласуваше и танцуваше.

Хореограф беше самият Тодор Живков. След пускане на бюлетината той повеждаше хоро пред избирателната секция. Беше Дайчовото, любимото на Първия. В спомените си Цола Драгойчева свидетелства:
„На изборите през 1976 г. вече гонех 80-те, но пак се хванах на хорото. Живков не беше доволен, когато някой откажеше. Всъщност такива нямаше...“

В идилията на ония години електоратът бележеше световни рекорди. На споменатия от баба Цола вот във Видински, Сливенски и Ямболски окръзи гласоподаването е точно 100%. Няма кьораво, няма сакато - всички тичат към урните.

Малко по-слабо се представят окръзите Благоевградски, Габровски и Пазарджишки, където резултатът е 99,99%. После иде Ловешко с 99,86% и Врачанско с 99,82%. Но истински резил е Шуменско с едва 99,70%. На всичкото отгоре на Живков му докладват, че там не са играли хоро.

Интригата „Тъмна стаичка“
На изборите за Велико народно събрание през 1990 г. комунистите разиграха впечатляваща интрига. С тъмна стаичка, която осигурява стопроцентова победа. Място на действието беше село в Котленския балкан. В своите „Спомени за Прехода“ проф. Драгомир Драганов разказва:

„До селото се стигало трудно, а следователно и се пътувало дълго. Та кметът, стар комунист, решил въпроса „по ленински просто“. Пратил „авангард-съгледвач“ на два часа път и му заръчал в случай, че се появят „наблюдатели за честността на изборите“, той да ги изпревари по преки пътеки и да предупреди „ръководството“ за „опасността“. Защото то било измислило наистина гениална „тъмна стаичка“ за „таен вот“.

„Тя се състояла - обяснява Драганов - от четири колеца, плат, с който да бъдат евентуално оградени, тесла и дежурен дърводелец. Само че всичкото това си стояло около урната, а кметът лично контролирал „тайната и свободна волеизява“ на подопечните си избиратели. Но ако, не дай си Боже, се зададат проверяващите, бързоногият съгледвач трябвало да дотърчи и да докладва за опасността. За 15 минути дърводелецът сръчно сглобява „тъмната стаичка“ и всичко е изрядно...“

На 19 април сериалът „Дързост и красота“ продължава. В модерен вариант без свещи, задължителен вот и скалъпени тъмни стаички. Ще остане само традиционното изборно хоро. Красавци с дръзка стъпка ще поведат народа към светлото бъдеще.

Много „Дързост и красота“ има в домашната електорална сапунка. Изявяват се актьори с шекспировски талант. Дръзко се появяват кандидати за народни водачи, които са и красиви. Такива хубавци отиват в парламента да прибират дебели заплати докато дъвчат сочни кюфтета. Обещават смърт на корупцията и европейски стандарт. Като влязат в ковачницата на закони, амнезия изтрива лъжовните клетви.

Купуването и продаването на гласове е престъпление.

Автор: Росен Тахов

trud.bg