Извинявам се на всички за това, което ще кажа!

Извинявам се на всички за това, което ще кажа! 

Извинявам се за този смъртен грях на виртуалната епоха - защото ще кажа нещо скучно, а днес това е смъртен грях! 

Дано да ми бъде простено. 

Държавата е нещо различно от лайкове във Фейсбук и клипове в Тик-Ток. 

Преди всичко, държавата е нещо скучно. Които искат да си играят с държавата като с играчка пред камерата - да знаят, че има два варианта. 

Първият вариант - държавата да се счупи пред очите на всички. 

И не защото инфантилните палячовци, които я разкостват са толкова силни, а защото тя е вече прекалено слаба. 

Дълго време беше отслабвана, ерозирана, изгризвана, раздирана от други преди тях. 

Вторият вариант - държавата да усмири палавите създания, нахлули в нея през последните три години през любезно отворените им врати от президента на Републиката. 

Има и трети вариант - всичко това да продължава все така, както сега. 

Докато се стигне до някой от двата варианта - което значи, че трети вариант няма, има агония. 

Има агония и ние всички сме вътре в тази агония. Конвулсиите са осезаеми, видими, кървящи по улиците, пулсиращи в кошмарите…

Държавата е нещо, без което не можем. То е рамката, фундамента, структурата. Скучна работа. Най-много да те подразни. 

Когато се дразним на замърсяването във въздуха, ние се дразним на замърсяването, не на въздуха. 

Когато се дразним за неуредиците в държавата, ние искаме да премахнем неуредиците, или искаме да затрием държавата? 

Изчегъртване? На кое? На държавата? 

Тези токсични палячовци-Кокорчовци, които използват неуредиците в държавата и уж че се борят с тях, докато рушат основите на държавността - да знаят, че опасна игра играят. 

Не го разбират, това е видно - което не го прави безобидно. Напротив, много е опасно. 

Не само за квартални бандитчета, продали душите си срещу билет на черно за задния вход към високи постове в парламент и правителство. 

Не само за тях. 

Опасно е за цялото общество. От полицаите до футболните фенове. 

От алкохолиците до гей-парадите. 

От детските градини до авиобазите. 

Опасността вече кърви по улиците. 

Опасността все по-нагло лъже по телевизиите. 

Опасността се готви за отмъщение. 

И тези, които от три години си играят с държавата - без да знаят с какво си играят!

Тези, които нахлуха във властта по жълти пътеки с червени отблясъци - да знаят, че утре тяхната кръв ще трасира жълтите пътеки към властта на други, още по-безумни и от тях…

Зимната нощ е вече бременна от опасността. 

И ако някое инфантилно квартално бандитче, временно министър на финансите, не знае какво се ражда от такава бременност - нека да попита. Ще се намери кой да му каже. Има паметливи хора. 

Държавата е нещо скучно. И така е безопасно. 

Който иска да направи държавата нещо интересно, като си поиграе с нея - ще си плати за това удоволствие. 

Заедно с всички нас, които стоим и го гледаме.

Александър Урумов