Как да има прозрачност в дейността на НПО с външно финансиране - предложение за законодателни промени

Как да има прозрачност в дейността на НПО с външно финансиране - предложение за законодателни промени 

Нямам претенция за юридическа издържаност на направените предложения, но те са логични, лесни за изпълнение и биха могли да въведат по-голям ред и прозрачност. По-долу са представени конкретни предложения за допълнения към Закона за юридическите лица с нестопанска цел, чрез които може да се постигне по-голяма прозрачност и отчетност в дейността на неправителствените организации, получаващи външно финансиране.

1. Публичен регистър на външното финансиране

Към регистъра на юридическите лица с нестопанска цел следва да се създаде специална секция, в която всяка организация да декларира:

- всички средства, получени от чуждестранни донори;

- точния размер на финансирането;

- източника на средствата (организация, държава, фонд);

- целта на финансирането, условията за неговото предоставяне и проекта или дейностите, за които са предназначени средствата.

Тази информация трябва да бъде публично достъпна в електронен регистър.

2. Декларация за финансиране при участие в публични процеси

Когато НПО:

- участва в обществени обсъждания на законопроекти;

- предоставя експертни становища до държавни институции;

- участва в работни групи към министерства;

- организира обучения на държавни служители, съдии или учители,

- организацията следва да декларира дали е получила външно финансиране, свързано с темата на съответната дейност.

3. Финансова прозрачност и контрол

Следва да се въведе задължение НПО с външно финансиране над определен праг (например 10 000 € годишно) да:

- публикуват подробен финансов отчет;

- посочват всички донори и договори за финансиране;

- подлежат на засилен финансов контрол.

4. Проследимост на средствата

Всяко финансиране от чуждестранен донор трябва да бъде придружено от информация за:

- целта на средствата;

- дейностите, които ще бъдат финансирани;

- отчет за резултатите.

Това ще позволи на обществото да проследява дали средствата се използват по предназначение.

Цел на тези мерки

Целта на подобни законодателни промени не е ограничаване на дейността на неправителствения сектор, а гарантиране на прозрачност и обществено доверие. Когато източниците на финансиране са ясни и проследими, гражданите могат сами да преценят каква е ролята и влиянието на дадена организация върху публичните политики.

Прозрачността е ключов инструмент за защита на обществения интерес и за укрепване на демократичните институции.

5. Задължителни срокове за финансови отчети и санкции при неизпълнение

Необходимо е в Закон за юридическите лица с нестопанска цел да се въведе ясно фиксиран двумесечен срок за подаване на финансови отчети от юридическите лица с нестопанска цел. По-кратките отчетни периоди са напълно приложими в практиката, тъй като българското законодателство вече предвижда значително по-кратки срокове за отчетност в други области – например едномесечен срок за деклариране по Закон за данък върху добавената стойност.

Въвеждането на двумесечна отчетност би позволило значително по-ефективен контрол върху финансовите потоци на неправителствените организации и би ограничило възможността за продължително извършване на дейности без своевременна финансова отчетност. Настоящият модел на отчетност на годишна база създава условия за натрупване на значителни финансови операции, които остават извън общественото внимание за дълъг период от време.

По-честото подаване на финансови отчети би осигурило по-голяма прозрачност, по-ранно установяване на евентуални нередности и по-ефективен институционален контрол върху дейността на юридическите лица с нестопанска цел.

Контролът по спазването на този срок следва да се осъществява от Национална агенция за приходите, която разполага с необходимия административен и експертен капацитет за проверка на финансовите потоци.

При неподаване на отчет в законоустановения срок следва да се предвидят строги санкции:

започване на процедура по дерегистрация на юридическото лице от Агенция по вписванията;

конфискация на имуществото на дерегистрираната организация в полза на държавата;

налагане на лична имуществена или финансова санкция на представляващите лица.

Целта на тези мерки е да се гарантира, че всяка организация, участваща в обществения живот и финансирана с външни средства, подлежи на пълна финансова отчетност.

6. Проследяване на финансовия поток и предотвратяване на заобикаляне на закона

Възможен механизъм за заобикаляне на публичния регистър е създаването на нови организации, в които да се пренасочват средства от вече финансирани НПО, като по този начин се прикрива първоначалният източник на финансиране.

За предотвратяване на подобни практики следва да се въведе възможност за бързо производство за проверка на финансовия поток до първоизточника на средствата, извършвано от Национална агенция за приходите.

Това производство трябва да позволява:

проследяване на финансовите трансфери между неправителствени организации;

проверка на договори за финансиране и дарения;

установяване на първоначалния източник на средствата.

7. Проверка на свързани лица и мрежи от организации

Допълнителен механизъм за заобикаляне на прозрачността може да бъде създаването на мрежа от взаимно свързани неправителствени организации, в които участват едни и същи лица.

Затова е необходимо:

- въвеждане на регистър на свързаните лица, участващи в управителни органи на НПО;

- възможност за проверка на случаи, при които едно лице участва в управлението на няколко организации;

- анализ на финансовите потоци между такива организации.

Подобен механизъм би позволил да се идентифицират структури, чрез които се прехвърлят средства между формално независими организации.

Заключение

Целта на тези мерки не е ограничаване на гражданската активност, а гарантиране на прозрачност и обществено доверие. Когато източниците на финансиране са ясно проследими, обществото може да бъде уверено, че процесът на формиране на публични политики се осъществява при условия на откритост и защита на националния интерес.

Лилия Божкова