КАКВО ДА ГИ ПРАВИШ – ЧИЧОВЦИ

 

Работата с пилона на Рожен започва да ми прилича на Вазовите „Чичовци“. Там, ако още е позволено и коректно да се чете Вазов, пише как двама средностатистически българи се скарали за един капчук. Копринарката и Селямсъза очевидно нямат друг живот, освен този в дворовете им, и затова се карат за капчука. Жалка работа, но какво да правиш – наша, българска работа.

Днес обаче капчукът се е преродил във вид на пилон. И по някакъв странен начин цялата родна либералност, полюбила НАТО и Украйна, плюе срещу пилона, та се къса. Дори второешалонни мислители и писатели и върли пияници се включиха в надпреварата по плюене. 

Има нещо култово и фалическо, фройдистко даже, да се вторачваш в турското производство на пилона (пилонът е направен от турска фирма). Не че ни е чужд и не сме го опитвали този турски пилон в по-малки размери, но сега сме му върли душмани.  

А всичко е толкова просто и тъжно – болката на привилегирования файтон интелектуалци е, че това става под патронажа на президента Румен Радев и че евентуалното събиране на Рожен на много народ, речите на ВВС генерала може пък да са пък нещо като начало на бъдеща партия. Ако не е точно начало на бъдеща партия, роженският пилон много боде очите на всички, които сега искат ние да се занимаваме със световните дела, а не с нашите. 

И понеже стана дума, че роженският пилон е под патронажа на Румен Радев, искам да кажа следното: Той, сегашният български президент, може и да стои по-добре от някои свои предшественици – клоуни и мутанти, но лично мен отдавна и дълбоко ме е разочаровал. Разочаровал ме е най-вече с кадровата си политика. Той, а не някой друг инсталира Промените и непроменяемите във властта. Той, а не някой друг събира около себе си (подозирам, че жена му ги посочва) интелектуалци и тем подобни от В отбора на България. Той и никой друг се обръща като кебапче на скара и хем не иска да даваме оръжие за Украйна и да се бутаме напред в огъня на войната, хем се пъчеше на всички натовски снимки и все иска да го наричат натовски генерал. 

Убийте ме, но не си спомням някога социалистическите генерали да се наричаха варшавски – бяха си български генерали. 

Искам да попитам президента Румен Радев само едно – КОЙ, кой му посочи и предложи Василев, Петков и Денков да ги прави министри от личния му отбор? Кой – Господ Бог или някой виден представител на Посолство, което пребивава на улица с име на одеяло, направено от кози косми?

Като отговори КОЙ му ги предложи, можем да продължим нататък – и с пилона, и със знамето, и с всичко друго.

Преди дни по телевизора показаха една цветна и меко казано – хаотична дама, която обяви българския трикольор за синтетика. Повдига ми се от такива благодетелки и многознайки. Повдига ми се от разглезените, разхайтени и разплути от пари и привилегии софийски копелдаци, които заради дрогата и уискито си са готови не само да плюят срещу българския байряк, ами и да го скрият дълбоко под земята. 

Все им е тая на тия папионковци на кого даваме оръжие и кого подкрепяме. Важно е джобовете им да са пълни, мутрите им да ни се зъбят от телевизорите и скъпите коли вечер да ги откарват в хладните им спални. 

Не се прехласвам пред пилона на Рожен – струва ми се прекален, смазващ всичко наоколо. Но и едновременно с това ми се пълнят очите със сълзи, като видя как хората носят на раменете си българското знаме и как се събират около него като около светлина. Кой съм аз да ги съдя? – Никой съм, никой съм, но ми се пълнят очите със сълзи от българското. Това съм, такъв съм. 

Посмъртно няма да съм на страната на онези, които описва Алеко в „Пази, боже, сляпо да прогледа“. Само ще кажа – пази, боже, сляпо да прогледа и да не види българското знаме.

Не знам дали си дават сметка тези философски, литературни и социални търтеи, че още малко, и ще настъпят мотиката и, макар и трудно и мъчително, ще им се наложи да изтрезнеят.

Какво да ги правиш – чичовци. 

Николай Милчев