Какво е Европа?

Ето, че след близо двадесет години на членство в Европейския съюз, ние българите още спорим на тема Европа. И все още се двоумим дали това е нашето естествено и правилно място или не…?

Ползвайки ежедневно благата и предимствата, които нашият континент ни предлага, ние дори не ги осъзнаваме като такива, защото ги приемаме за даденост. Но спокойният живот, разбирателството и мирът не са даденост. Свободата и финансовото благополучие също не са дадености.

Ще цитирам великия гръцки писател Никос Казандзакис и едно негово поетично откровение на тема Гърция, която всъщност важи за Балканските земи, а в известен смисъл и за цяла Европа. Ето какво казва писателят по повод срещата на Европа и Азия, която се осъществява на територията на древна Елада, т.е. днешна Гърция. Срещата между демократичния Запад и деспотичния Изток, той описва така: „ Мътният неизбистрен вик на Изтока, преминава през светлината на Гърция и се пречиства, очовечава се… Гърция е филтърът, който рафинира с голяма мъка скота в човека, източната робия, в свобода, а варварското опиянение в трезва мисъл.”

Тази среща между Изтока и Запада, между Европа, Азия и Африка, се е осъществявала на всички южни територии на Европейския континент, къде се осъществява и днес. С мигрантската криза и със стотиците хиляди бежанци, които дойдоха в Европа, тази граница, тази среща, се премести в самата централна част на Европа, а всъщност и навсякъде по континента.

Защо Европа е притегателно място за хора от целия свят? Високият стандарт на живот и високото заплащане на труда са само върхът на цялата онази социална система, която съществува на Европейския континент от столетия. А и в по-ранно време е съществувало нещо, което е привличало хората към Европа.

На първо място Европейският континент от хилядолетия е предлагал мир и спокойствие. Ако и в нашата история да сме минали през множество войни, Европа винаги е била едно спокойно място, със спокойни земи, градове и села. Европа е мирна земя и големите разорения, които са се случвали на нашия континент като правило са идвали отвън, погледнато в исторически план. Спокойни земи, от Егейско, Мраморно и Черно море, на Балканите, през Алпите и земите на централна Европа, до високите скалисти брегове на Португалия, на брега на Атлантическия океан.

На следващо място, Европа винаги е предлагала толерантно отношение и разбирателство. Думата толерантност, с която много се злоупотребява напоследък, означава да проявиш разбиране към другия. И съответно да запазиш, да гарантираш по някакъв начин неговата свобода. Само така се постига свободно развитие в едно общество, с разбиране на другия. Всичко, породено от неразбиране, води до диктатура от някакъв вид и до деспотизъм. За да съществува една цивилизация, за да съществува всеки един съюз, трябва да има разбирателство. Там където има незачитане на чуждото мнение, има егоизъм и кавги, има и нисък стандарт на живот.

Съществуване на разбирателство, равнопоставеността и взаимното уважение, дава възможност за вътрешна и външна свобода. А свободата е и най-висшето човешко благо, макар и тази фразата да звучи клиширано.

Достиженията на европейската цивилизация обаче се явяват и резултат от спазване на правилата, както и на доверието между хората. Тоест, ако не спазваме правилата, ако се лъжем и нямаме доверие един към друг, нищо няма да постигнем. В резултат на спазването на закона и на доверието, в Европа освен висок стандарт на живот.

В Европа това, към което се стремим и което се опитваме да запазим, е мир, доверие, спазване на закона и проява на уважение един към друг. От това произтича нашият висок стандарт и нашата вътрешна и външна свобода, като европейци.

Нашето място като българи е в Европа и не е никъде другаде. Ние българите сме толерантни, работоспособни и подредени хора. В този смисъл сме истински европейци, с някои наши южняшки и балкански особености. Това, което ни пречи в момента за постигане на по-висок стандарт на живот е известна затвореност и ограниченост на мирогледа, а и известна липса на доверие. Това в националният характер, вероятно е породено от историческата особеност, че се намираме на кръстопа между Европа и Азия.

Колкото и днес да говорим, че Европа изостава икономически от САЩ, Китай и други държави, в различни места по света, колкото и да говорим, че с толерантността се злоупотребява и се е извратила в някои отношения, че с налагането на закони и правила също се прекалява, колкото и да говорим за големия брой мигранти, които пристигнаха в Европа през последните години и създават проблеми, не трябва да забравяме какво е Европа. Не трябва да забравяме кои са основните ценности и достижения, до които сме достигнали и какво прави Европа това, което е. Пак да повторя, че нашата европейска култура, и материална и нематериална, е благодарение на мира, на доверието, на спазването на правилата и на уважението към другия.

Андрей Киряков