Ако сбъркам името, но мисля, че се казваше Гретхен... (Това няма да го научите в нито един учебник по Диамат и Истмат, но за него е писано в дебелите книги. И не като за жълтения под чаршафите, а за опит за анализ на Карл Маркс - главният идеолог на комунизЪма. За справка "Интелектуалците" на Пол Джонсън.) И, така. Маркс хвърлил едно око на прислужницата Гретхен - само като си помислиш, че идеолозите и радетелите на комунизма са имали прислуга, да ти се отще от него.
И започнала една любов между тях. Дълбока, трогателна любов. Изведнъж, може и постепенно да е било, Гретхен забременяла от Маркс. А той - с голямо семейство. Деца около пет, вярна като комунистка съпруга в нашия случай децата са три. (Както се пише в рекламите: "Съветският часовник най-бърз на света, а комунистката - най-вярна на света) И тази любов довела до забременяване. Не на Маркс, Гретхен станала трудна. И Енгелс осиновил детето. Със страстта, с която Миро предложи годежен пръстен, за да скрие сгрешения ъгъл на заснимане...
И на три канадчета да почнем да им викаме: "Горките българчета... Та този "сгрешен ъгъл" ми напомня за различната гледна точка. И, разбира се за Маркс и Енгелс...
