Коментарите на всякакви политически маргинали, винаги ми напомнят за шараните. Когато покажеш на шарана кукичката, той не спира да яде стръвта, просто започва да ти обяснява колко е полезна за здравето му.
Когато човек няма капацитет да промени реалността си или да признае, че е подведен, той просто променя разказа за нея, за да не изглежда като балък в собствените си очи.
Човешкото его не може да понесе такова унижение.
Архитектите на властта дори не крият кукичката в стръвта, просто я брандират с лого - „евроатлантизъм“, „патриотизъм“, „борба с мафията“ и т.н.
В този момент жертвата поема контрола, преглъща шипа и започва агресивно да изгражда философски конструкции, пише манифести и води словесни битки в мрежите, доказвайки на целия свят, че острието, което току-що е разпорило небцето ѝ, всъщност лекува геополитическата ѝ анемия.
Усилието, което човек полага, за да докаже на палача си колко правилно е сложена примката на врата му, е единствената реална идеология в тази държава
