Когато държавата легитимира злото

Правителства, от страх да не бъдат обвинени в расизъм, са пренебрегвали сигнали, неглижирали са жертви и са оставяли уязвими деца без защита

Има обвинения към Киър Стармър за съучастие и умишлено прикриване на престъпления на пакистански банди

Злото не е абстрактно понятие. Не е само идея, просто концепция за това, което е неморално или погрешно. Един доклад, публикуван съвсем наскоро, доказва нагледно, че то - злото, е абсолютна реалност, напълно съзнателен избор да се мълчи, да се прикрива, да се омаловажава, напълно съзнателен избор да се причинява страдание на другите, и то на най-беззащитните и уязвимите - на децата.
Преди броени дни Рупърт Лоу - британски депутат, удобно определян от менстрийм медиите като крайнодесен, публикува независим доклад от 219 страници. Документите разкриват умопомрачителни, невъозбразими мащаби на организираната сексуална експлоатация и „групите за подмамване“ (grooming gangs) във Великобритания. 250 000 жертви! Деца! Четвърт милион деца! Само във Великобритания! Посочени са разследвания и свидетелства, свързани с мащабна сексуална експлоатация и невъобразими институционални пропуски (или по-точно, съзнателни такива). Етническите и културните особености на имигрантите са били съзнателно игнорирани, даже прикривани от властите, поради страх от обвинения в расизъм. Лоу твърди, че насилието не е поредица от изолирани случаи, а национален модел! И това не е просто недоказуемо твърдение или популизъм. Това е грозната действителност.
В периода 2005-2017 г. стотици британски политици, хиляди служители са си затваряли очите пред престъпленията срещу деца. Ето го отново злото, не абстрактно понятие, а напълно реално, маскирано зад власт и правомощия. Ясно е посочено и че над 80% от осъдените въобще за такива престъпления (според цитираните данни от 2005-2017 г.) са от южноазиатски и мюсюлмански произход! 

Макар медиите - за пореден път, да се опитаха да пренебрегнат изнесената информация, да не я коментират, да я претопят сред злободневни теми, в Британския парламент вече започнаха дебати. Обсъждат се и препоръките в доклада да се депортират осъдени чуждестранни граждани, да се отнеме британското гражданство при двойно такова и да се предприемат действия срещу членове на семейства, които са укривали престъпления, както и срещу длъжностни лица включително и политици, за които се призовава да бъдат осъдени и изпратени в затвора.
Докладът „The Rape Gang Inquiry Report“ на Рупърт Лоу (мрежи за организирани изнасилвания на деца) наистина е нечетим. Буквално няколко изречения само от един случай могат да накарат и човек, имащ здрава психика, да спре отвратен и потресен. Пакистански банди, 30 години издевателства над деца, повечето момиченца между 10 и 14 години... Немалка част са били жертви на групови изнасилвания, а това че са бити и малтретирани, е най-лекото, което може да прочетете. Били са горени живи, били са заставяни да ядат изпражнения, били са кълцани. Подробностите, касаещи сексуалните издевателства, са неописуеми. Нечовешки...
Имало е разследвания, имало е и има архиви за тези издевателства, но властите, освен че са игнорирали хилядите сигнали и престъпления, извършвани от пакистански банди, са възпрепятствали достъпа на родители до децата им. И всичко - в името на „обществения мир“ и недопускането на ксенофобия или расизъм. Не, това не е зловещ сценарий, не е фейк, няма нищо преувеличено, нищо измислено, никаква хибридна атака. Това е злото, документирано в 219 страници!

Вече има и директни обвинения към британския премиер Киър Стармър (в периода 2008 до 2013 е заемал висш прокурорски пост - директор на общественото обвинение и ръководител на Кралската прокуратура за Англия и Уелс) в съучастие и умишлено прикриване на тези престъпления, има и редици призиви за оставката му (в понеделник я подаде и макар да не посочи причини, се счита, че нарастващото напрежение след този скандал е една от вероятните причини).
Още един потресаващ щрих от тези разкрития е, че става дума за деца, изложени на риск - настанени в социални домове, с починали родители или такива в затвора, деца на алкохолици или наркомани. Уязвими деца, които са били буквално оставени от властите за секс играчки на хиляди мюсюлмани, за да не бъде поставен под заплаха етнически мир в страната. Умопомрачително е! Отвъд човешкия разум, но факт.
 Първата, която въобще се осмелява да повдигне завесата на ужасите, е Ан Крайър. Като депутат от Кили, Йоркшир, до нея достигат сигнали от родители на бели момичета, които изчезват от домовете си и биват упоявани и насилвани. През 2003 г. Крайър излиза пред медиите и заявява, че пакистанци целенасочено избират млади, уязвими бели момичета за сексуална експлоатация, обвинявайки директно полицията, че отказва да записва или анализира етническата принадлежност на извършителите.

Да не забравяме, че от години у нас също не се записва и анализира етническата принадлежност на извършителите на престъпления, конкретно на битовите такива. Допреди 2001 г. данните категорично сочеха, че огромният дял от грабежите, изнасилванията и убийствата в т. нар. битов сегмент, са дело на цигани. Конкретно по селата пък, където периодично четем за брутално пребити, изнасилени и убити възрастни хора, профилът е още по-ясен.
Повечето от колегите на Крайър в Лейбъристката партия и местните политически лидери не просто се дистанцират от нея, тя е изолирана напълно. Публично е атакувана от антирасистки организации и местни общности, които я обвиняват в „ислямофобия“, „расизъм“ и опасно подхранване на крайнодесни настроения. Заради разкритията си получава множество смъртни заплахи.
Едва през 2011 г., когато дългогодишният британски журналист на The Times Андрю Норфолк прави свое разследване, нейните думи са потвърдени официално. Той разкрива, че организирани банди от мъже от пакистански произход системно упояват, отвличат, малтретират и изнасилват непълнолетни момичета - уязвими деца на възраст между 11 и 15 години, настанени в социални домове или от бедни семейства. Норфолк публикува материал за бандите от град Родъръм, като печели и наградата за разследваща журналистка през 2012 година.
На правителството, след огромния отзвук от тези разкрития, му се налага да нареди независимо разследване, водено от професор Алексис Джей, чийто доклад излиза през 2014 г. и официално потвърждава разкритията на журналиста - най-малко 1400 деца са станали жертва на сексуално насилие между 1997 и 2013 г. Докладът разкрива и огромния институционален провал - полицията и социалните служби в Родъръм са знаели за случващото се, но са игнорирали сигналите, дори са си измивали ръцете с обяснението, че децата не са жертви, а „проблемни“, които сами търсят контакт с мъжете! Причините - страхували са се, че ако обвинят конкретна етническа група, ще бъдат обявени за расисти или ще предизвикат напрежение в града.
Или, или - това е положението. Или системата във Великобритания, такава, каквато е в момента, ще се разпадне, милиони мюсюлмани ще бъдат депортирани и страната ще опита да се възстанови, или окончателно ще бъде превзета от подобни банди, от чуждата култура, от агресивни мюсюлмани.
И няма никакво значение дали всеки, дръзнал да се противопостави на подобни ужаси, на цялостната политика на обезличаване на християните, на белите, на цяла Европа, ще бъде наречен популист, радикалист, ксенофоб или обслужващ нечий интереси. Това е и най-голямото безумие - всеки факт, всяко престъпление, всеки разкрит ужас, продължава да бъде оправдаван или обясняван с пропаганда или че обслужва нечии чужди интереси.
Отминава и времето на опитите ужасяващи престъпления да бъдат обяснение с: „насилието няма раса“, или единични случаи на зверства (каквито, разбира се, има навсякъде) да бъдат приравнени към масовата практика на подобни групови изнасилвания - мюсюлмани изнасилват бели дечица.
Изнесените в доклада факти не говорят просто за институционализирана некомпетентност. Става дума за цели правителства, които от страх да не бъдат обвинени в расизъм са пренебрегвали сигнали, неглижирали са жертви и са оставяли уязвими деца без защита. Истината е, че буквално са хвърляли на чудовища стотици хиляди бели деца. Държавата не е изпълнила най-важното си задължение да защити най-беззащитните. А когато идеологическият страх се окаже по-силен даже от живота на децата, злото е победило.

Великобритания е нагледен пример, най-красноречивият пример какво ще се случи с всяка държава, в която неолибералната идеология е пуснала пипала. Но тази трагедия поставя и по-широк въпрос за бъдещето на Европа. Всяко демократично общество има право да очаква от хората, които избират да живеят в него, да уважават законите му, свободите му и културните му норми. Години наред част от мюсюлманите в Европа показаха, че не желаят, не се интегрират, съществуват в паралелни общности, в които ценностите на демократичната държава се отхвърлят. И макар че някои веднага ще възразят, че това са малка част маргинали, истината е, че стават все повече, а второ и трето поколение растат напълно скъсали нишка със светския живот. И милионите, които продължават да прииждат към Стария континент, също са все по-крайни, радикализирани и отдалечени от бита и разбиранията на европееца.
Това не е толерантност, това не е либерализъм, това не е демокрация, това е нравствен провал с исторически измерения, това е морална капитулация пред злото.

Автор: Виктория Георгиева

trud.bg