Когато гори автомобил на български клуб, това е нападение срещу организация. Но горящи автомобили на българското посолство, това вече е нападение срещу българската държава.
Затова палежът пред българското посолство в Скопие не може да бъде разглеждан като поредната криминална хроника. Дори когато заподозреният е задържан. Защото поставя въпрос, на който РСМ не дава убедителен отговор.
Как е възможно дипломатическа собственост на държава членка на ЕС да бъде подпалена толкова демонстративно пред дипломатическа мисия, която по силата на международното право се ползва със специална защита?
Именно затова реакцията на София беше толкова остра. България не се ограничи с осъждане на извършителя. Представителят на Северна Македония беше привикан в Министерството на външните работи. Това е важен дипломатически сигнал. Защото по този начин фокусът се измества от подпалвача към институциите. Въпросът вече не е само кой е извършителят, а дали македонската държава е изпълнила задълженията си по защитата на дипломатическата мисия.
Според Виенската конвенция приемащата държава не е длъжна само да разследва подобно нападение след факта. Тя е длъжна да предприеме всички необходими мерки, за да предотврати подобни посегателства. Именно затова толкова важни са въпросите около охраната, реакцията на службите и обстоятелствата, при които нападателят успява да действа необезпокояван.
Още по-важен е контекстът. За България този палеж не е изолиран инцидент. Той идва след палежа на българския клуб в Битоля, стрелбата по клуба в Охрид, побоя над Християн Пендиков и редица други атаки срещу хора и организации, свързани с българската общност в Северна Македония. Всеки отделен случай може да бъде обяснен като дело на конкретни извършители. Но когато подобни случаи се натрупват година след година, неизбежно възниква въпросът дали не става дума за по-дълбок обществен и институционален проблем.
Именно тук случаят се свързва с европейския дебат. В момента Европейският парламент обсъжда доклада за напредъка на Северна Македония към ЕС. В центъра на този дебат са правата на българите, конституционните промени и изпълнението на вече поетите ангажименти към Европейския съюз.
Скопие от години се опитва да представи спора с България като конфликт за историята и идентичността. Но палежът на дипломатическа мисия променя рамката на разговора. Тук вече не става дума за миналото. Става дума за сигурност, за работа на институциите и за способността на една държава кандидат за членство да гарантира защитата на дипломатически представителства и на собствените си граждани с българско самосъзнание.
Истината е, че тази държава е изградена на антибългарска основа. Което е абсурдно, като се има предвид, че тяхната идентичност е измислена от тукашни политически технолози, на фона на брутални сръбски кланета, особено във Вардарска Македония. Неблагодарността не води до нишо добро, което е добре да запомнят нашите отродени братя!
