Конституцията, най-поругаваният закон

Всяка власт гази през него като в окосена ливада

Сега му готвят поредното издевателство. Силните на деня ще го префасонират по свой образ и подобие

Основният закон на отечеството е най-поругаваният. Всяка власт гази през него като в окосена ливада. Сега му готвят поредното издевателство. Силните на деня ще го префасонират по свой образ и подобие.

От Освобождението насам са се изредили пет конституции. Търновската е приета в старопрестолния град на 16 април 1879 г. Сред депутатите, които я подписват, е Иванчо Хаджипенчович. Неговият автограф стои и под смъртната присъда на Васил Левски. Прокоба, която ляга над документа!

Първото посегателство е на 27 април 1881 г. Тогава с благословията на Русия, помощта на военния министър и консерваторите княз Александър Батенберг извършва преврат. Насрочени са избори за Велико народно събрание в Свищов. Високият форум е призван да гласува на монарха извънредни пълномощия за седем години напред.

Резултатът е смазваща победа за роялистите срещу едва четирима конституционалисти. Народното доверие получават Драган Цанков, Петко Каравелов, Петко Славейков и Михаил Сарафов. "Още с пристигането в Свищов пролича, че те не ще могат да влязат в Народното събрание. Из улиците се разхождаха сопаджии с внушителни сопи в ръцете, украсени с надпис "Конституция", свидетелства съпругата на Каравелов. Като виждат тоягите, четиримата се разбягват.

За втори път Батенберг тъпче конституцията през 1886 г. На 26 август абдикира и назначава регентство. "Регентството се състои от троица регенти, които се избират от Великото народно събрание", гласи глава VI, член 27 на основния закон. Троицата, но по височайшата воля са Стефан Стамболов, Петко Каравелов и Сава Муткуров.

Вече с цялата власт в ръцете, Стамболов също преобразува конституцията. Нарежда на експерти да изготвят редови закон за изменение на 13 члена в основния. Той е гласуван от Шестото обикновено народно събрание и утвърден от Четвъртото велико през 1893 г. Най-съществената промяна позволява на новия княз Фердинанд да има престолонаследник католик. Според друга князът вече е Царско Височество. Но само на книга, фактически е васал на турския султан.

Независимостта на България е обявена през 1908 г. в Търново и пак тук е свикано Петото велико народно събрание. То трябва отново да прекрои конституцията. В лявата половина на залата обаче се е барикадирала злонамерена опозиция, водена от републиканеца Александър Стамболийски. На 9 юни 1911 г. Фердинанд открива събранието. Стамболийски скача и заявява, че гази конституцията. В член 140 е записано, че князът свиква великия парламент, но не е посочено, че го открива, аргументира се той.

На следващия ден председателят Стоян Данев съобщава, че от Министерския съвет е постъпило предложение за изменение на някои членове в конституцията. "Това предложение ще бъде отпечатано, раздадено на господа народните представители и турено после на дневен ред", разяснява Данев.

Започват батални сцени! Опозицията яростно атакува промените, мнозинството опълченски ги брани. Опозицията плюе по монархизма, мнозинството старателно бърше. В крайна сметка налага промените. Трансформирани са пак 13 конституционни члена, един е заличен. Навсякъде думите "княжество", "княз", "княгиня", "княжески", "княжеска", "княжеско" са заменени с "царство", "цар", "царица", "царски", "царска", "царско".

Един екземпляр от преправения основен закон е обкован в сребърна подвързия. Тази редакция влиза в историята като Сребърната конституция.

Деветоюнският преврат през 1923 г. не суспендира конституцията. Това прави Деветнайстомайският през 1934 г. Партиите са забранени, Народното събрание е разпуснато, страната се управлява с наредби-закони. Постепенно цар Борис III съумява да измести превратаджиите и да сложи короната над цялата власт. Парламентаризмът е възстановен през 1938 г., но конституцията остава забравена. До 28 август 1943 г., когато внезапна смърт прекъсва живота на монарха.

Тогава основният закон отново се появява в политическото пространство. Да се свиква ли Велико народно събрание за избор на регенти, е въпросът на деня. Премиерът Богдан Филов събира за консултация бившите министър-председатели.

Театрално, защото вече е избрал себе си плюс княз Кирил Преславски и ген. Никола Михов. На 11 септември 1943 г. тримата полагат клетва на тържествено заседание в парламента. "Така днес започва една нова страница не само в моя живот, но и в историята на България", тегли чертата Филов.

Новата страница води до съветската окупация на 9 септември 1944 г. И пак до пустото регенство, което ни мъчи от Батенбергово време. Тодор Павлов, Венелин Ганев и Цвятко Бобошевски са така наречените "червени регенти", назначени от правителството на ОФ. Филов, Кирил и Михов са разстреляни на 1 срещу 2 февруари 1945 г.

Следващата година спорен референдум обявява България за република. В новите условия е нужна нова конституция, наречена Димитровска. На 4 декември 1947 г. Героят от Лайпциг е в Шестото велико народно събрание, което подписва документа. На половинка водка – опиянен от щастие, че основният закон носи неговото име. "Георги Михайлов Димитров", провиква се секретарят. "Всички министри, членовете на бюрото и всички народни представители стават прави. Продължително бурно ръкопляскат. Многократни възгласи "Ура!", хроникират стенографите.

Димитров се надига, олюлява се и се просва по очи пред масата с депутатския списък. Колеги от първите банки хукват да го спасяват. Един го вдига, друг му бърше с кърпичка морното чело, трети подава писалка да положи историческия автограф. Като оня на Иванчо Хаджипенчович!

Ето я и Живковската конституция, която Народното събрание решава да бъде приета с референдум. Той е насрочен за 16 май, един ден е отделен за преброяване на листчетата, после е предвидено всенародно веселие. "Провъзгласяването на приетата от народа нова конституция на Народна република България ще се извърши от Народното събрание на 18 май 1971 г.", сочи член 12 на специалния закон, който регламентира процедурата. Така правилният резултат е обявен предварително!

Гладна стачка има в аналите на Седмото велико народно събрание. През 1991 г. група депутати го напуснаха, а най-радикалните отказаха да се хранят. Хвърлиха лъжиците и вилиците в знак на протест срещу начина, по който се кове сегашната конституция. Нарекоха я Дертлиловска по името на нейните апологети Петър Дертлиев и Александър Лилов.

Добра или лоша в нея е записано: "Гражданите, навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода, имат право да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа."

През 2016 г. Обединените патриоти обединиха усилията си и обърнаха "правото" в "задължение". Това издевателство със свободната воля още не е отменено.

Последното поругаване на конституцията извършиха в колаборация президентът Румен Радев и лицето Кирил Петков. Въпреки че Петков беше канадски гражданин, Радев го назначи за министър. Направи го, като със замаха на гения хвърли основния закон в президентското кошче за боклук.

Автор: Росен Тахов

trud.bg