Кой ни направи европейци

Чехите с архитекти, художници, актьори и бира

Веднага след Освобождението младото княжество се задъхва от недостиг на образовани кадри

Русия ни освободи от турското иго, а чехите ни направиха европейци. Империята не можеше да го стори, защото винаги е дърпала към Азия. Дори и сега с нейния "Евразийски съюз".

Чехите са друга материя. В границите на Австро-Унгария те се отърсват от пагубната генетика на славянството. Която е лентяйство и безхаберие. Абсорбират западния манталитет на мислещи и предприемчиви люде.

Веднага след Освобождението младото княжество се задъхва от недостиг на образовани кадри. В Русе станал пожар и чиновникът трябвало да напише доклад. Понеже бил неграмотен, стиснал молива и нарисувал огнената стихия.

Заради такива "леонардовци", правителството предлага високи заплати на чужденци. Да дойдат и сложат порядък в устройството на държавата. Първи реагират чехите.

Константин Иречек води колоната. Като автор на фундаменталната "История на българите", иска да се потопи в автентичната нашенска атмосфера. Пристига в България през 1879 г. за главен секретар в Министерството на народното просвещение. На 10 ноември записва в дневника си:

"Влязох в една улица, в която наляво се издига голяма дървена сграда, каквито се строят у нас за изложба на добитък, цяла с малки знамена." Байрячетата ориентират чужденеца. "Това ще да е навярно Народното събрание", правилно констатира той.

Ето какво се случва в святата ковачница на закони. "Народното събрание – хроникира Иречек, – множество полуобразовани простаци или селяни; всеки говори колкото си иска – цели заседания минават в празни приказки. Един стане и говори нещо, друг веднага се обажда и му възразява, и така се кара."

Българите са разделени на три групи, сочи чешкият историк. Бивши министри, настоящи министри и бъдещи министри, изрежда ги той. Иречек също е министър на просветата в два кабинета. Заедно с това работи върху трудове, без които днес щяхме да знаем много по-малко за нашето минало.

Негови роднини и колеги са братята Карел, Херман и Ладислав Шкорпил. Пионери на археологията и музейното дело у нас. Достатъчно е да споменем разкриването на древната престолнина Плиска.

Вацлав Добруски също е многозаслужил за българската старина. Ръководи разкопките на античните градове Ескус и Никополис ад Иструм. Първи директор е на Археологическия музей. Пословичната българска завист не го отминава, принудително го пенсионират през 1910 г.

Чехи се трудят на паметника на Васил Левски в София. Проектът е дело на архитект Антонин Колар. Скулптурните елементи са на Франтишек Новак. Барелефът е поръчан на Йозеф Страховски, но той не се справя със задачата. Ликът на Апостола е изваян от австриеца Рудолф фон Вейр. Главен каменоделец е италианецът Абрамо Перукели. Паметникът е открит на 22 октомври 1895 г.

Ян Мърквичка, шарж от Райко Алексиев.

Следващият октомври ние вече имаме Рисувално училище. Първи директор е големият майстор Ян Мърквичка. Десетилетие по-късно на приемен изпит се явява Димитър Чорбаджийски. Това е бъдещият Чудомир, който взема решението след възторжената оценка на баба Замба. Като вижда негов акварел с цветя, тя възкликва:

"Льох мари, същински, същински, само че не миришат. Нима този келеш можа да направи туй нещо?"

Бащата на Чудомир обаче е разгневен. "Какви са тия сойтарлъци* – вика той, – какво е това рисувателство? Не виждаш ли, че всички станаха вече социалисти и безбожници? Кой ще ти строи тебе занапред черкви, та да им пишеш иконите и хляб да припечелваш. Това занаят ли е? Празна работа. Небъдница."

Вироглавият не иска да чуе. Изпитът е в запустял двор на улица "Оборище" срещу Докторския паметник. Заедно с още 20-30 кандидати за слава се поти над съдбовната рисунка. Като приключва творческия акт, комисия оглежда резултата. Белобрадият Ян Мърквичка на развален български произнася присъдата:

"Господа, работите ви не струват. Всички са слаби, но комисията реши по липса на други кандидати да ви приеме в първия курс. Ще видим обаче колко ще достигнат до последния."

В случая Мърквичка допуска груба грешка с таланта на Чудомир. Права е била баба Замба.

На 3 януари 1907 г. откриват Народния театър. Отвънка студенти освиркват княз Фердинанд, който иска да обсеби тържеството. Вътре се разпорежда чешкият театрал Йозеф Шмаха. Под неговата режисура е осветен храмът на Мелпомена.

Като артистичен директор, Шмаха поставя на сцената Шекспир, Шилер, Ибсен, Молиер, Горки. На български, защото в зората на балканската драма Шекспир се е играл на гръцки, еврейски и турски. Интернационални трупи гастролирали из родината.

"Дездемона, хей гьонлюм Дездемона, Бана хер шей сьойле йопса сени богаръм бьойле, бьойле, динини сиктим!", провиквал се вдъхновено Отело. "Вай, Отело керата! Не пис бу миллет кабахат бенде йоктур, хей йолдаш!", отвръщала Дездемона.

Ресторантьорът Йохан Панах държи кафе-сладкарница, ресторант и хотел на "Дондуков" и "Търговска". Комплексът е най-елитният в столицата. Клиенти са само ония с пълна кесия. Съвременникът Георги Каназирски-Верин разказва:

"В задния салон на "Панах" беше ресторантът, в който се сервираше западноевропейска кухня при западноевропейска обстановка и прислуга. Ястията се поднасяха в металически посребрени блюда, от които клиентът можеше да си отсипе. Менюто се състоеше от гулаш (обезателно), печени птици или телешко, бифтеци, турнедо, риби и прочее. Листата за вина беше богато разнообразна."

"Йохан Панах не можа да издържи на големите разноски и фалира. Една нощ той избяга в Цариград, като остави заведението си на унгареца Гараш", описва края на предприятието Верин.

Братя Прошек са най-предприемчивите чехи. Толкова са свързани с България, че дори си смеят имената. Иржи е известен като Георги, а на Теодор му викат Богдан.

Георги участва в освободителното движение, среща се с Васил Левски. Инженер по професия, след Освобождението работи в Дирекцията на обществените сгради. Участва в строежа на Лъвов и Орлов мост. Заедно с Богдан открива първата печатница в София.

Трудно е да се изброят всички заслуги на двамата братя. През 1884 г. е отрязана лентата на пивоварната "Братя Прошекови". Тя налага европейското питие на българската трапеза.

Голям любител на бирата е бил Алеко Константинов, който праща Бай Ганю на гости у Иречека. Да опита супа, защото чорбата е турско ядене!

* Шутовщини.

Автор: Росен Тахов

trud.bg