КРАЯТ на ИНФЛУЕНСИЯТА - дигиталната просия и ролята на законопроекта за ограничаването на лумпенизацията
Автор : Стела Богомилова
Ако подобен законопроект бъде приет в най-строгия си вариант, последиците за инфлуенсърската индустрия биха били огромни. Икономическият модел, основан на алгоритмично достигане до детска аудитория, рекламни бюджети и спонсорирано съдържание, ще бъде сериозно разклатен. За много създатели това би означавало край на досегашния начин на работа и необходимост от пълна професионална трансформация.
В действителност обаче Европа не върви към пълно изолиране на децата от интернет. Посоката е различна – строга възрастова верификация, родителски контрол и ограничаване на алгоритмите, които препоръчват съдържание на непълнолетни. Именно това е далеч по-опасно за инфлуенсърите от евентуална забрана на самите платформи. Ако алгоритмите престанат да насочват съдържанието им към деца, гледаемостта и рекламните приходи неизбежно ще се сринат.
Самият законопроект обаче трудно би могъл да бъде реализиран в сегашния си вид. Той се сблъсква с няколко фундаментални препятствия – европейското законодателство, техническата невъзможност за национална система за дигитална идентификация, защитата на личните данни и огромния икономически интерес на глобалните технологични компании. Затова е по-вероятно крайната му версия да се сведе до по-строги правила за родителски контрол, реклама и защита на непълнолетните.
Тогава възниква въпросът – защо подобен законопроект изобщо се предлага?
Отговорът вероятно е политически. От една страна той изпраща послание към родителите, че държавата реагира срещу дигиталното пристрастяване. От друга – създава натиск върху големите платформи да въведат по-сериозна модерация и повече отговорност към детската аудитория.
Дори подобни ограничения да не бъдат приложени изцяло, посоката вече е ясна. Бизнесът, основан почти изцяло върху вниманието на деца между 10 и 15 години, постепенно губи устойчивост. Рекламодателите все повече ще изискват безопасна среда за своите марки, а инфлуенсърите ще бъдат принудени да преминат към по-зряла аудитория или към нови платформи и формати.
Но истинската причина за кризата не е законопроектът.
Този модел носи в себе си собствен срок на годност.
В България „инфлуенсър“ е синоним на ,,просяк’’, търсещ на хляба мекото и на живота лекото. Просякът предлага срещу долнопробно скалъпена реклама в някоя от социалните платформи (Инстаграм / Тик Ток / Гейсбук и прочее) да му бъдат предоставени дадени блага / услуги. В случай на отказ модернизираният просяк(инфлуенсър) е склонен да заплаши с пускане на негативен отзвук към даден търговски обект.
Тази съвременна форма на просия от години бе актуална сред голяма част от неумното подрастващо население на страната, което така или иначе не би имало по-голям успех от това да е келнер, общак, крадлив продавач, ягодоберач или елемент, практикуващ най-древната професия.
,,Инфлуенсърът си изпроси храна за детето.’’
,,Инфлуенсърът показа чисто новия си Мерцедес, който ще изплаща доживот. ‘’( Айдън Халофов, 2022)
Инфлуенс заразата приключва , инфлуенсърският модел в досегашния си вид се самоизяжда. Започва процес, който не зависи от ничия воля.
Затова законопроектът е декор. Главният герой е еволюцията. Алгоритъмът не търпи предвидимостта. Вчерашният дигитален герой днес никой вече не иска да гледа заради повтаряемостта.
Все по-голяма част от публиката започва да се уморява от чистото присъствие и да търси стойност. Това не е морал или възпитание – това е еволюционен натиск. Средата спира да възнаграждава старото не защото е станало „лошо“, а защото е станало предвидимо.
Детето пораства. Интересите му се променят. Започва да търси по-дълбоко съдържание. Ако инфлуенсърът остане заключен в образа си отпреди пет години, той губи аудиторията си. За да оцелее, трябва непрекъснато да бъде заменян с ново поколение малки деца. Така възниква парадоксът – инфлуенсърът остарява, а аудиторията му постоянно се подменя. Именно това прави модела все по-неавтентичен.
Паралелно с това младите хора постепенно развиват устойчивост към агресивния маркетинг. Наблюдава се реална умора от инфлуенсъри с отчайващо брутално поведение и от инфлуенсъри, превърнали личната си митология и всекидневната си криза в ежедневен сериал.
Доверието все по-често се измества към автентичното съдържание.
Законопроектът обаче може да ускори процеса, който така или иначе вече е започнал.
Още по-дълбока е кризата зад кулисите.
Много популярни формати се поддържат от сценаристи, психолози, анализатори и други „интелектуални архитекти“, които създават съдържанието, докато публичното лице притежава единствено вниманието на аудиторията ( ,,Къщата на инфлуенсърите’’ и ,,Мистър Кеш’’) . Това е класическа асиметрия на капитала – едната страна се държи от Лицето на популярността, другата - Архитектът , създава реалната стойност.
Когато форматът започне да губи доверие, тези хора често се опитват да го спасят с още повече интелект, още по-сложни сценарии и още по-дълбока психология. Но нито един добър сценарий не може да върне живота на модел, чиято идея вече се е изчерпала.
Именно затова законопроектът на ГЕРБ се превръща в своеобразно институционално огледало на моята статия „Позор до позьора“. Там , още преди година , разгледах същия проблем отвътре – като разхищение на интелектуална енергия в услуга на една все по-празна популярност. Докато политиците се опитват да решат проблема административно, аз го виждам като естествено изчерпване на самия модел.
Изходът не е в забраните.
Изходът е в развитието.
Най-силните създатели постепенно ще се насочат към кино, документални формати, реалити с драматургия, психологическо съдържание и независими авторски проекти. Онези, които днес познават „черните кодове“ на алгоритмите, могат утре да създадат нови пространства, трансформация на друго еволюционно ниво.
Вярвам, че предстои ерата на антиинфлуенсърите.
Хора, които са минали през инфлуенсърската школа, познават механизмите на манипулацията и именно затова ще могат да изградят нещо по-зряло и по-смислено.
Истинският интелект не остарява.
Остаряват единствено форматите, които вече не могат да го поберат.
Автор : Стела Богомилова
