Българското правителство миналата година силно се развълнува от събитията във Венецуела, която се намира ориентировъчно от другата страна на планетата. И май освен името и конкурсите за красота, нищо друго не знаем за държавата. Но пък заехме строга и еврогейскииздържана позиция по въпроса с Г/Х/уайдо и Мадуро. То бяха едни декларации, ноти, възмущение....ама като хамериканците си тръгнаха оттам с подвити опашки, и нашите пуделчета млъкнаха.
А днес войната е близо до нас – в Нагорни Карабах. В една братска православна християнска държава, с която българите имаме исторически връзки. Една от най-старите християнски държави. Един народ, изстрадал също кланета и геноцид от турците. Преди век, България отвори гостоприемно врати за бежанците от кланетата в Армения. Сега, днес, ние мълчим. Позорно мълчим.
Най-малкото като християни можем да изразим позиция. Защото войната наистина не е само между държавите. А от нея зависи и равновесието, включително верското, в един регион, който е стратегически важен. Но май от Вашингтон още не са спуснали ферман как да реагират нашите продажници.
И ние, българите, мълчим. С облекчението, че войната не е тук и не ни се налага ние да воюваме и да се защитаваме. Само че там, в Нагорни Карабах, войната не е само между мюсюлмански Азербайджан и християнска Армения. Там има и други геополитически интереси, които могат да въвлекат и други държави, които имат отколешни интереси към територията.
Аз подкрепям нашите християнски братя - арменците и моля Бог да им помага да се защитят. Друго не можем да направим, но поне можем да издигнем глас и да ги подкрепим. Защото сме християни. Защото в България има много арменци, които са част от българското общество и са допринесли за България. Защото сме хора! И защото когато там църквите започнат да стават джамии, скоро ще дойде и нашият ред!
Бог да помага на Армения!
Елена Гунчева
