Независимо от претенциите ни за цивилизованост, за духовно възвисяване и емоционален растеж, човешкото общество май продължава да има нужда от ритуални жертвоприношения и леене на кръв, за да задоволи първичните страсти на душата си. Днес екзекуциите не отнемат човешки живот, което не означава, че виртуалното тяло на България не може да захапе невинен човек като питбул и да го разтърсва до окончателната му морална смърт. И тези дни виждам, че отечеството си е намерило нова жертва - 58-годишна учителка от Симеоновград, която бе снимана да танцува малко по-фриволно по време на абитуриентски бал. Клипчето с този танц бе споделяно ежесекундно в социалните мрежи, полицията на морала се събуди като някакво възкресяване на комсомолските времена (в нея има доста хора, които иначе твърдят, че са носители на европейски, демократични, хуманни и атлантически ценности, а много от тях до утре могат да ви пръскат с телесни течности докато ви разказват как са били репресирани в предишните мрачни времена заради свободата на душата си) и резултатът бързо дойде - учителката напусна работното си място. Всичките й колеги казват, че тя е прекрасен педагог, отдаден човек и че в училище никога не е демонстрирала такова поведение, но кой ти слуша в тези времена, когато моралистичният крясък е станал основно средство за комуникация и хранителна среда за яростния гняв на масите. Разбира се, проливането на кръв никога не задоволява жаждата докрай. Напротив - полицейските работници на морала много държат да озвучават докрай своето възмущение, да се пръснат по шевовете от гордост, че наказващият юмрук отново се е стоварил върху черепа на една невинна жена...
Понякога се чудя какво ли щеше да стане, ако обществото ни беше безпощадно към премиера, колкото към произволно избрана учителка? Вероятно щяхме да покорим икономически върхове и да караме Швейцария да се черви от завист. Разбира се, това е утопична хипотеза. У нас към властимащите винаги се проявява страхлива милост, но за беззащитните пощада няма. Това е правилото на джунглата, а тук то е реализирано по буквален и ужасяващ начин.
Не знам откъде произлиза този садизъм по отношение на учителите, но у нас той е кърваво ежедневие. Спомням си през 2012 година , когато една учителка бе отишла подпийнала на работа, при това без да направи нещо лошо, да са нахвърли на ученик, да обижда или нещо подобно. Стигна се до яростни гласове, че тя трябва да бъде съдена. Представяте ли си за какво говорим просто?
Наскоро пък гледах клип за това как родители от Плевен бяха сложили микрофон на детето си, за да пуснат запис как учителката в яслата му вика заради това, че се е напикало. Тя дори не го обиждаше, което щеше да бъде осъдително. Просто повишаваше глас. Но това не попречи на цяла серия от коментари, че тя е някаква заплаха, разбираш ли. Да, осъдително е човек да си изпуска нервите, но тук е България, по дяволите. Всеки ден по повод и без повод да крещиш пак ще имаш основания за това. Разбирам да искаш порицание, но не - те искаха уволнение. Обществото ни е взело на прицел учитилите и май изисква от тях просто да не бъдат хора. Не разбирам и няма как да разбера този садизъм.
Никога не съм чул моралната полиция да поставя въпроса за учителските възнаграждения и да се гневи за него със същия пламък и страст. Никога не съм видял гневните да поставят въпроса за авторитета на тази професия и как така позволихме педагозите да бъдат натикани на дъното на социалната стълбица. Унизени, притиснати, затрупани с бумащина и бюрократични инспектори, които ги дебнат постоянно, ако случайно не са попълнили някой от камарата документи. В такива случаи обаче обществото мълчи. А след това се появява някакво клипче и тогава се вадят факлите и бесилката се вдига на площада.
Учителката от Симеоновград не прави нищо толкова скандално. Танцува по-освободено в ресторант. Това по кой параграф е престъпление? Каква простъпка е, че да заслужава уволнение? Как така държим учителите в ужасяващ Биг Брадър, а властта никога? Жената танцува, по дяволите. Това не означава, че не е прекрасен учител и отдаден човек. Откога едно-единично действие взе да се превръща в присъда, все едно живеем в накаква маниакална теокрация?
Един човек не можел да танцува така и да бъде добър учител. Подобни мнения срещнах. Не знам - избива ми ледена пот от тях. Учителите не са свещенници, те са обикновени хора и подлежат на човешките страсти, както всички останали. Да танцуваш по-освободено не означава, че моментално всяваш разврат. Всеки, който си го мисли, просто трябва да почете повече. Дори и да си възмутен от това поведение - то най-много заслужава едно цъкане с език и тежка въздишка, а не раждането на патетични есета, дълги като "Война и мир". Защото ми е чудно дали сега моралната полиция е доволна? Учителката е напуснала работа. Ето няма начин България да не се оправи - икономиката ще скочи, Западните Балкани ще влязат в ЕС, а Бойко Борисов ще спечели още два мандата накуп. Ако изберем да гледаме с неопрощаващ поглед на една учителка, той трябва да е неопрощаващ към всичко. Ако приемем, че младите са разпуснати, то отговорността за това съвсем не се крие в един по-свободен танц. А родителите? Те къде са? Или учителите трябва да отговарят и за тяхната липса, и за липсата на ценности, и за разграждането на обществото ни, инжектирано с всякакво културни буламачи и идеологически пластмаси?
Ние сме склонни да сложим на бесилката единствените хора, в които можем да видим някаква съпротива срещу безумието на прехода. Учителите и то тези, които не се отказаха и останаха. Останаха напук на малките заплати, напук на административния протокол, напук на провалящата се държава, напук на безумието на времето, за да пренесат през времето знанията и да се опитат да направят следващите поколения малко по-добри и смислени. И да ги пържим за нашите собствени дефекти е форма на буйстващ садизъм. Учителите заслужават само благодарност. И поклон. И милост.
Милост за учителите!
Александър Симов
http://pogled.info
