МИРЯНА БАШЕВА ИЛИ ЩО ЩЕ ТОДОР ЖИВКОВ У ТЯХ

„Нощта е многозвездна, а на културния фронт – лайна.“

„Икономически кризис.

На културния фронт – лайна.

Извинете за мекия израз.

Аз все пак съм жена.“

Мисля, че дотогава не беше написала още своя „Махмурлук“. Написа го години след това, но за да го напише, трябваше да се мине през такава нощ.

Прибирахме се у Миряна на „Орлов мост“. Тогава се прибирахме където замръкнем и всички домове бяха наши. Спираха ни милиционери по пътя, защото Миряна Башева държеше в скута си две ролки тоалетна хартия от женската тоалетна на ресторанта на писателите на ул. „Ангел Кънчев“ № 5. След Миряна се развиваха ролките тоалетна хартия – „на културния фронт – лайна“, а Васил Сотиров вървеше с чаша в ръка. Всички знаехме, че сутринта той ще отиде до ресторанта да си върне чашата. Но нямаше да я остави недопита в ресторанта.

Милиционерите ни спираха и питаха Миряна за тоалетната хартия, а Сотето никой не го питаше от чий сервиз е чашата с уиски в ръцете му.

Бяхме голяма тумба писатели от всички възрасти, които се прибираха в апартамента на Миряна Башева. Да, Сотиров щеше да върне чашата, но Башева нямаше да върне тоалетната хартия. И не защото беше безотговорна. Просто и двете топчета се развиха по пътя и накрая тя държеше в скута си две мукавени ролки, на които преди няколко часа бе увита така драгоценната хартия.

И накрая, пред дома, вече нямаше за какво да я разпитват милиционерите, защото те никога нямаше да разпитат дама, която държи в скута си две празни ролки от тоалетна хартия... Ами ако на тях си навива косата за студено къдрене…

За предпочитане все пак беше ползването на тоалетната хартия, взета от ресторанта на СБП, пред литературен вестник с разкъсан и измачкан образ в него на поета, с когото си поливал цяла нощ тази публикация...

Бяхме сериозна тумба от поети и един писател – Янко Станоев. Мисля, че не ни съпровождаше милиция по пътя само в антрето на апартамента. От днешна гледна точка не е така сигурно, защото всички започнахме да се замеряме с компромати за съпричастност към тези, които проследяваха пътя на тоалетната хартия до „Орлов мост“, където беше домът на бившия външен министър на НРБ, загинал под лавина на Витоша. Самата Витоша пък е голяма колкото тракийска могила, че да се чуди човек откъде се е спуснала такава лавина… А Миряна бе дъщеря на загиналия при странна ситуация най-интелигентен външен министър на НРБ Иван Башев…

И когато заехме своите места и така добре настанени всеки придърпа съответната чаша с огнена течност, с изключение на Валери Калонкин, който вече се беше завил с едно „художествено одеяло“, въздъхнахме облекчено, защото вече нямаше милиционери да ни питат и разпитват. Валерката завеждаше ритуалите – от раждане до смърт – в СБП, с когото Васил Сотиров искаше да завърже по-близък контакт, защото търсеше гроб за собствени нужди близко до гроба на Димитър Димов, който бил написал „Тютюн“, а Сотиров го пушеше...

Станоев, освен че не беше поет, ами и притежаваше завидни актьорски качества. По едно време се пресегна към една книга, каза едно: „А, адаша!“, и започна да чете от нея. Книгата беше с речи на Тодор Живков, чието партизанско име беше „Янко“ – същото, което беше рожденото име на Станоев, който на едно погребение, години след тази вечер, смъмри Сотиров, че го виждал само на чужди погребения.

– А бе, Сотиров, аз докога ще те виждам на чужди погребения? Няма ли един път да ме поканиш на твоето?

Янко извади книгата на адаша си и започна да чете с неговия глас една реч...

Майката на Миряна, съпруга на загиналия под лавина външен министър Иван Башев, се провикна от стаята си. Миряна сложи пръст на устните си – сигурно сме събудили майка ѝ. Но тя още по-настойчиво извика дъщеря си.

След пет минути Миряна се върна при нас, за да ни каже, че майка ѝ я попитала:

– Миряно, що ще Тодор Живков в къщата ми?...

Ето докъде можеше да доведе дефицитът на тоалетна хартия в НРБ...

И оттогава, та чак до сега – „на културния фронт – лайна“...

Христо Стоянов