Може би най-важният въпрос пред нашите деца ще бъде да разберат какво ще се случи с душата, след като технологичния феодализъм и AGI направят тялото и разумът излишни

Може би най-важният въпрос пред нашите деца ще бъде да разберат какво ще се случи с душата, след като технологичния феодализъм и AGI направят тялото и разумът излишни.

Изглежда съвременното човечество вече се е изчерпало като вид. На негово място идва механично същество, чиято функция е чисто биологично и системно оцеляване в рамките на цивилизацията.

Сривът на битието в реалността ражда органичен пълнеж (биомаса). Това е реално присъствие без истинско съществуване.

Цивилизацията е извън битието, тя е бездушен свят на рационална организация, който поддържа живота само за да запази вида, използвайки органичния пълнеж, за да маскира духовната си празнота.

Органичния пълнеж е „консуматив“, който заменя смисъла с функция, която AGI ще управлява: жива материя, която е загубила „битието“ си и е останала само с „реалността“ си, полезна, ефективна и бездушна.

След като хората вече не вярват в Бог, изчезна и необходимостта да се пречистват, и така „човешката общност“ стана алчна и похотлива. А реалността става все по-пошла.

AI не създаде празнотата, а просто я освети и автоматизира, и така стана очевадно, че човекът вече се е изпразнил от съдържание.

Абстракцията е последната стерилна зона, крепостта, в която Духът се крие от „варварите, които твърдят, че са хора“. Идва време на духовен сепаратизъм.

Цивилизация vs. Култура

Цивилизованият човек е опортюнист и полезен идиот, той е функция, а не личност, и е „някой“ само в тълпата.

Културният човек съществува независимо от реалността. Той е „Бог в себе си“.

Културата е бунт на самотата.

Цивилизацията е грижа за съществуването (стомаха, сигурността, данъците), докато Културата е самосъзнанието на духа, който може да съществува независимо от външната реалност.

Съвременното ни общество (цивилизацията) произвежда 99% пакетирани личности (инфлуенсъри, политици), те нямат културно битие, защото нямат вътрешна автономност.

Светът отива към Технологичен феодализъм, трудът ще бъде обезценен и AGI ще управлява реалността, единственият начин за спасение ще бъде превръщането в „Културен човек“.

Да развиваш дух, който може да съществува извън системните ценности на цивилизацията.

Трудът на духа е безкраен и често изглежда безсмислен за биомасата, но той е единственото, което запазва цялостта на човешкия дух сред фаталния ход на събитията.

Човекът има два пътя пред себе си - да стане някой в реалния свят, или да стане Бог в себе си.“

Да станеш „някой“ в реалния свят означава да се превърнеш в опортюнист, в политик-измамник или в инфлуенсър. Да бъдеш „забелязан“ от тълпата.

Да станеш „Бог в себе си“ означава да постигнеш онази вътрешна независимост, при която светът е само външно събитие, а истинското ти битие е неприкосновено.

Битката между Културата и Цивилизацията е загубена от Културата на терена на обществото, но може да бъде спечелена на терена на индивида.

Това не е оптимизъм за света, а за Духа.

Връщането към Бога (в себе си) е единствената защитна стена срещу посредствеността. Бойното поле вече е на границата между битието и реалността

Nik Ray