НАИВНИКЪТ ДЕНКОВ

 

Наскоро и акад. Денков, кандидатът за премиер на кирчовци, заговори за корупция.

Беше някак неприлично – след като тъкмо те оставиха след себе си безподобни примери за корумпираност. 

Ако не друго, академикът би трябвало да е чувал поговорката „В къщата на обесения не се говори за въже“. 

 

Но той наивно се заигра с въжето и пет пари не даваше, какъв е ефекта от това негово упражнение – най-вече лично за него. 

Ако един признат учен си позволява подобна волност, тогава какво да очакваме от останалите обитатели на къщата – обесените/обесниците от Партията на Лъжата. 

 

Толкова са нахални, докато ръсят лъжи, че за по-малко от година омерзиха дори Кръстника си – президента Радев, и той се принуди да изчегърта на челата им надписът „Шарлатани“. 

Такова нещо не се беше случвало досега през всичките години на Разпътния Преход. 

А уж те самите щяха да изчегъртват, да прочистват оборите. 

 

Помните, как в „Гадни копилета“ Брад Пит издълба пречупения кръст на челото на нацисткия злодей Ханс Ланда – „Ловецът на евреи“, героят на невероятния Кристоф Валц. 

Няма ли да дочакаме президент, който да извършва подобни ритуали в Гербовата зала на президентството, вместо да раздава ордени, те пък дървени – напълно подходящ материал за онова куцо и сакато, което се извървя през залата. 

    

Денков обаче не вижда дивата корупция, натресена от изчегъртаните – по-скоро - не иска да я види. 

Това би било невероятно в една нормална държава, но тук е правило: известен учен да подкляква пред корумпираността, включително да преглъща и корумпирането на нравите – с личния принос, направо исторически, на ПростоКирчо заради отвратителната измама около гражданството му. 

 

Денков очевидно се примирява с това - и то в момент, когато покровителите му са мощно разобличавани заради безсрамната далавера с Джемкорп и газовите им сделки. 

 

Специално за тия сделки Народът, в други, по-примитивни, но и по-естествени времена, щеше да съчини песента „Затъкнали са, майно льо, с рубли устите им русофобски, русофобски, майно льо, най-вече измекярски“. 

Песен за тъпанарите безподобни, които омърсиха и русофобията – имам предвид идейната, промислената, изстраданата – по-скоро би трябвало да я наричаме „Кремлофобия“. 

    

Защо е толкова крехка/податлива душицата на българския интелектуалец – защо се блазни и отстъпва пред властогонството? 

Винаги е било така – от „кръволока“ проф. Цанков и археолога Богдан Филов – та чак до тоталитарната ера, в която известни учени, много даровити при това, също се поблазниха от Властта, по-скоро не издържаха на ухажванията й - но поне не окървавиха ръцете си. 

Напротив, открехваха, колкото е възможно, Вратата към Истината. 

Така се появиха „Дневникът“ на Богдан Филов, „Строителите“ на Симеон Радев… - и пр., и пр. 

 

И какво стана накрая – дойдоха и се настаниха във Властта формени идиоти, направо нещавени/вонливи цървули – и, отгоре на всичко, успяха да се харесат и на един достолепен академик. 

Това е толкова неприлично, че нормалният разум не може да го проумее. 

    

На какво се е надявал Денков – някой се изплюва върху самата Конституция, а той ще го облагороди с някаква шашма на Лисенко – съветски агробиолог, също и известен измамник. 

    

Или че, с някои тайни мурафети на физикохимията – в която има световно признание, ще направи тия типове по-малки шарлатани, ще ги свие в някакви поносими рамки? 

Че това би било невъзможно постижение дори за Божията лаборатория.

    

Лорънс Дж. Питър никога нямаше да формулира своя „Принцип“, ако беше срещнал някъде кирчовци - направо щеше да захвърли теорията 

си/„В една йерархия всеки се стреми да достигне своето ниво на некомпетентност“. 

Тя щеше да му се види като ученически драсканици, непосилни да обхванат, и в това отношение, мащаба на нашите Лъжци – Царете на Баламосването.    

  

Костов започна Голямото Баламосване. 

Отиваше му, понеже самият той, поне в началото, си беше един баламурник – как си представяте, двайсетина дни след 

10 ноември 1989-а, когато всичко ври – но никога няма да кипне истински – някой да помъкне до редакцията на комунистическия официоз „Работническо дело“ рецепта/статия за оцеляването/оздравяването на социализма?! 

Този някой е Костов.

 

Затова презирам късните демократи - маята им е такава – приспособленска, тарикатска, от Костов е вложена. 

От него тръгна привикването с Лъжите – с Новите, които не бяха по-щадящи от ония на „комунягите“.

Те пък накрая бяха смъртно уморени и лъжеха по инерция - и сами не си вярваха. 

Новите Фалшивци бяха уж по-изобретателни, но и те набързо се скапаха.

А Народът се озова в кьор-сокак.

 

Така. Може би е редно да свършим някак оптмистично. 

Не ви ли се струва, че Народът окончателно се сви в себе си – и вече се примирява с всичко, което му поднесат? 

Привикване към Лъжите и Лъжльовците – сетне Примиряване. 

И какво следва? 

Няма и песни за майно льо, които да ни кажат. 

    

Не ви ли се счува едно страховито „Майната ви на всички!“

 

***

Приложената илюстрация показва, какво сме свършили

през миналата година. Заедно.

За което ви благодаря.

 

2022 г.

Публикации: 87

Харесвания: 1 029 633

Споделяния: 150 972

Коментари: 63 253

Ангажирания: 3 334 700

 

Кеворк Кеворкян