В България на чуждия инвеститор се гледа като на местно божество. Ето на, човекът алтруистично и благородно е дошъл на нашата дива територия да ни дава едни европейски заплати и затова трябва да бъде обгрижван и да не му се караме за нищо, че може да си тръгне.
Изумително. Никога не съм се впечатлявала от тарикати, които идват в Българя, за да пестят от заплати. Защото тези пари, които ги дават на българските работници, в техните собствени западни държави, няма да могат да намерят някого да им работи. Но проблемът, за който говоря, е друг:
Масово в предприятията на чужденци, се говори и пише на чужд език. Работниците са длъжни да знаят чужд език не заради работата си, а заради работодателят си, който го мързи да учи български или да има преводач. Съответно всички документи, включително трудови, се изготвят и в двуезичен вариант, а понякога дори само на чужд език.
Чуждите инвеститори проявяват нетърпение и несъгласие с нормите на българското трудово законодателство и често го нарушават, убедени, че тук сме хора трета категория. Знам добре какво би се случило в една Германия например, ако се забавят заплати или не се спазват изисквания за безопасност. Но тук минава всичко.
А работниците са готови да търпят всичко, защото често чуждият господар е собственик на единственото работещо предприятие в района. И на практика са си едни евтини роби. А българската държава насърчава това.
Все по-често стоките нямат български надписи, по улиците също са само чужди надписи. Отдавна някои свикнаха. Явно смятат, че е срамно да се използва български език. Големи български предприятие са с английско наименование, сайтовете им са на чужди езици, стоките им се опаковат с надписи на чужди езици.
Ако един народ се срамува от езика си, кучета го яли....А чуждите трябва да се научат, че тук е България. Като искат да работят и инвестират тук, ще се съобразяват с българите. И ще се научат на български. Иначе да се махат!
Елена Гунчева-Гривова
клошар
1 month before
По този повод да кажа и аз: Сядаме на кафе в Пловдив преди месец ( в махленското кафене) и гледм на отсрещният ъгъл магазинче тип оремаг с големото име Корнер Шоп. Та се сещам че ази съм си малко франкофон (нявга в даскалото у наше село се учеше френски), та се запитах ми що да го не кръстят Депаньор примерно. Така кефа ще е пълен да има и на трите езика.
Коментирай