Novus ordo Bulgarorum – Нов ред на българите

От слушане инструкциите на едното посолство и на другото посолство, вече едни избори в България не можем да проведем. А провеждането на избори не е лек процес и изисква сериозна организация – държавна и обществена. Поне досега можехме да се справим с тази нелека организация, а сега вече и това не можем, което наистина доказва, че нивото е паднало критично много и трябва да мислим за нов държавен ред.

Трябва да се извърши, т.е. ние да извършим значима промяна в българската политическа система. Знам, че не малко хора са срещу Президентска република, поради една или друга причина, но май това е единственият правилен вариант за все повече намаляващата като население Република България. Шест-седем милиона човека е малка страна, която много лесно и ефективно би могла да се управлява от една институция – Президентството. Изборът на Президент се осъществява пряко от народа, така че народът поема своята отговорност при избора на Президент.

Президентска република би могла да означава различни неща – например законодателна инициатива от страна на Президентството, т.е. писането и предлагането на закони, които да бъдат гласувани от Парламента. Би могла да означава повече власт или права върху различните държавни институции. Или пък просто едно силно отлагателно вето на Президента върху приеманите от Народното събрание закони, изискващо две трети от гласовете след вето, а не досегашните петдесет процента плюс един, което на практика означава автоматично прегласуване на върнатите от Президента закони.

Най-важната промяна трябва да е в работата на Народното събрание. Той не трябва да работи целогодишно, а само в случай когато трябва да се приемат закони или да се правят поправки в съществуващите закони или изобщо когато има нужда. Целогодишната работа на Парламента до ден днешен доведе дотам, че множество закони след множеството поправки и промени придобиха вид невъзможен за работа и тълкуване. Ако не вярвате питайте специалистите в различните сфери. Аз лично съм се сблъсквал със Закона за културното наследство, който така е ощетен от промени и лобистки поправки, че вече не прилича на закон, а на един тюрлюгювеч, труден за работа и изобщо за разчитане. А колко още са такива закони и далеч по-важни?

Голям късмет е, че досега поне най-важният закон в държавата – Конституцията – беше пощадена от тези множество промени и поправки засегнали другите закони. Това все още ни дава шанс да се измъкнем от тежката ситуация създадена в нашето законодателство и изобщо в нашият политически живот. В този смисъл наложително е свикването на Велико народно събрание, срещу самото съществуване на което, също се чуха гласове в последно време, от различни неразумни юроди.

Много важно е също цялостно да се преосмисли ролята на депутатството, на избирането на народни представители. Народните представители трябва да получават най-много три минимални заплати като възнаграждение и при възможност да запазват и другата си работа, на която са се посветили преди депутатството си. Всички привилегии на депутатите трябва да отпаднат, освен може би такива като безплатно пътуване в БДЖ и градския транспорт. Мандатите за отделен човек трябва да се ограничат до три или при всички положения трябва да има някакво ограничение.

Цялата идея е към Народното събрание да се насочат единствено хора, които имат какво да дадат на обществото и на държавата имат идеи за развитие и визия за бъдещето на страната. Народното събрание и депутатството да престане да привлича хора, които търсят изгода, обогатяване, имунитет и комфорт, а да се превърне точно в обратното – една сравнително нелека и не особено благодарна работа в полза на обществото. Повече за слава отколкото за пари. Тоест депутатството да премине от сегашното епикурейско състояние към едно спартанско начало.

Да се ограничи влиянието и възможността на партиите за намеса в държавните институции и бизнеса. Партиите напоследък често са наричани от различни коментатори ОПГ – организирани престъпни групи. Аз не бих използвал това сравнение, но бих ги сравнил със сектите. Всяка партия рано или късно се затваря, изолира от голямата маса от хора, съсредоточава се върху някаква тема, която може дори да е социална, но най-често тази тема е самата власт, властта от която се търси максимална изгода. В крайна сметка от човек се иска да хареса една или друга партия, т.е. една или друга секта, от която дори да произтичат някакви определени политики, те далеч не са всичко, което може да се изисква и може да се направи. А българският народ, със съществуването на стотици партии, показва че по-нататъчно задълбочаване и вървене по този път е невъзможен и трябва да се търси някакво обединение под една шапка и нека това да е Президентството, а някои могат да поискат и България отново да стане царство. Няма лошо, стига да намерим правилното решение, при което държавата да функционира така, че не само избори да можем да проведем, а и много повече…!

Андрей Киряков