Основният дефект на цивилизацията не е корупцията или неравенството, а държавата

Основният дефект на цивилизацията не е корупцията или неравенството, а държавата. 

Държавата е най-успешната пирамидална схема в историята.

На върха стоят фараоните (политици и олигарси). Те не са избрани от теб. Твоят вот не е избор, а ритуал на подчинение. Илюзия за участие, проектирана да легитимира резултат, който е бил решен преди да си влязъл в кабинката.

В основата стоиш ти - биомасата, която осигурява ресурса. Плащаш данъци, които финансират яхти, осигуровки, които захранват с милиони офшорки, ДДС, което финансира резиденции. И вярваш, че пирамидата е храм, а от жертвоприношението има смисъл.

Те живеят като крале, защото ти живееш като крепостен.

При държавната пирамида наративът е „ще бъдеш защитен и образован". Ресурсите текат отдолу нагоре, никога обратно, а основата получава точно толкова, колкото е необходимо да не умре и да продължи да произвежда.

Пирамидата функционира, защото биомасата вярва, че е храм.

Храмът има свои ритуали. Изборите са литургията, химнът е молитвата, конституцията е свещеното писание, парламентът е олтарът, а политикът е жрецът, който стои между теб и обществено благо, което никой никога не е виждал, но всички са длъжни да почитат.

И докато продължаваш да вярваш, че пирамидата е храм, те ще продължават да живеят като богове.

-----------

Пирамидата е многоетажна. И всеки етаж експлоатира етажа под себе си, докато мечтае да стигне етажа над себе си.

На дъното е работникът, който произвежда стойност и вярва, че ако работи достатъчно усърдно, ще се изкачи нагоре.

Над него е дребният бизнесмен, който произвежда стойност и плаща данъци. Получава малко повече. Вярва, че ако расте достатъчно бързо, ще стигне върха.

Над него е средният мениджър, чиновникът, директорът. Не произвежда стойност, а управлява тези, които я произвеждат. Получава достатъчно, за да не задава въпроси. Вярва, че е важен.

Над него е политикът, той не произвежда нищо и не управлява нищо, само преразпределя. Взима от долните етажи и предава на горния, като задържа процент за себе си. 

На върха е олигархът, който притежава самата пирамида и политиците, които преразпределят. 

И гениалността на архитектурата е, че всеки етаж мрази етажа под себе си повече, отколкото тези на върха. Работникът мрази безработния. Дребният бизнесмен мрази работника. Средният мениджър мрази дребния бизнесмен. Никой не мрази олигарха, защото олигархът е твърде голям. Той не е враг, а пейзаж.

-----------

Всяка истинска пирамидална схема рухва, когато жертвите осъзнаят, че са жертви. Държавата е решила този проблем като е убедила жертвите, че са бенефициенти, че са „граждани", които имат „права" и „участват" в управлението, че „избират" кой ги управлява.

Ти не избираш кой те управлява, избираш кой от предварително одобрените кандидати ще те ограбва за следващите четири години. 

Разликата е като разликата между „свободен избор" и „меню в затворническата столова". Да, можеш да избираш между боб и леща. Но не можеш да избереш да не ядеш в затвора.

И дори когато пирамидата очевидно не работи, когато пътищата са разбити, болниците са празни, училищата се рушат, пенсиите са обидно малки, а политиците карат колите на твоите мечти, дори тогава основата не се бунтува. Тя само се оплаква. Което е фундаментално различно. 

Бунтът е действие. Оплакването е пара, която излиза от тенджерата, за да не избухне. Държавата е проектирала вентили за пара навсякъде - медии, социални мрежи, протести, които не водят до нищо, избори, които сменят лицата, но не и механизма. Паратa излиза. Тенджерата не избухва. Готвенето продължава.

----------

Пенсионната система е фалирала пирамида, в която днешните балъци плащат за вчерашните балъци, а парите за утрешните вече са откраднати.

----------

Държавата е най-успешният паразит в еволюционната история. За разлика от тенията, която се крие в червата ти, държавата се инсталира в главния ти мозък. Тя влиза в живота ти с учебник по история, химн и знаме.

Единствената реална задача на държавата е да превърне човека в контролирана биологична суровина. 

Животно, което е по-умно от теб се укротява с идеология. 

Патриотизмът е отрова с вкус на героизъм. Смъртта на войника не е жертва, а амортизация на актив. Държавата не скърби, тя прави инвентаризация и поръчва нови бройки.

Общото благо е мистично растение, което никой никога не е виждал да цъфти, но което изисква ежедневно поливане с кръв и пот.

Ти плащаш с времето си (данък живот), труда си (данък оцеляване), децата си... и докато плащаш, си горд. 

Всяка държава е диктатура на посредствеността (просто някои имат по-добър PR отдел), която е проектирана като звукозаписно студио, изолирано с вата от "национална гордост" и „граждански дълг“.

Когато крещиш или страдаш, виковете ти се поглъщат от тапицерията на митовете. 

В една перфектно работеща диктатура (всяка държава е диктатура) пространството е проектирано така, че самата идея за съпротива да изглежда безсмислена. Не забранена, а безсмислена. 

Забраната създава мъченици, а безсмислеността създава конформисти. Конформистът е безкрайно по-полезен от мъченика, защото мъченикът умира веднъж и остава в историята, а конформистът умира всеки ден и никой не забелязва.

---------

Ти си длъжник. Това е фундаменталното послание, което държавата инсталира в теб от първия ден.

Дължиш на институции, които са създадени да те доят, на системата, която съществува, за да извлича от теб максимална стойност, на политици, чиито решения никога не си одобрявал, чиито интереси никога не са съвпадали с твоите.

И ти плащаш... с време, труд, кръв и мълчание. И докато плащаш, вярваш, че това е нормално, че е правилно и благородно, че дългът е свещен, че данъците строят пътища, а не отиват за частните самолети и новите молове на политиците. Че армията защитава теб, а полицията пази реда, а не режима.

И всяка вечер, когато легнеш изтощен, ти се утешаваш с мисълта, че утре ще бъде по-добре, че има смисъл. 

-------

Ти си тухла в Стената. Тухлата не избира стената. Нейната единствена функция е да носи товар. 

Единствената разлика между теб и глинената тухла е, че ти имаш съзнание и можеш да осъзнаеш, че си зазидан. И това е твоят ад.

Илюзията, че си важен, че решенията ти имат значение, се коригира всяка сутрин от будилника. Това е камбаната на твоя затвор. Пътят до работа е разходката в карето.

Данъчната декларация е признанието, което подписваш доброволно всяка година.

Машината те шлайфа, докато станеш идеален за вграждане.

Няма изход. Стените са навсякъде.

Всеки химн е приспивна песен за съвестта ти. Всяко знаме е колче, маркиращо територията на пастира ти.

А машината не спира да мели. Политиците и Олигарсите пируват. Патриотите маршируват. Тухлите мълчат.

И ще мели дълго след като ние сме станали поредните цифри в нейната статистика. Защото машината не зависи от нас. Ние зависим от нея. 

Nik Ray