Отдавна съм осъзнал колко измислена е модерната концепция за човешките връзки.
Живеем в ерата на перформативната доброта. Всеки те "подкрепя" и "стои до теб", когато всички гледат. Солидарността е жанр, а грижата е естетика.
Всички помагат с поглед към огледалото, да видят какво благородно изражение имат в момента, в който са великодушни. Помагат публично, за да нахранят собственото си его и да си изпросят признание.
Помощта като съдържание почти не съществува, навсякъде е само като поза.
Когато стената се срути отгоре ти, 99% от твоите познати и "приятели" просто дават крачка назад и тихо чакат прахът да се слегне.
И точно когато свикнеш с тази пластмасова реалност, се появява системен "бъг", който счупва целия ти цинизъм.
Когато срещнеш някой, който просто го прави, нещо в теб се обърква. Защото не знаеш как да класифицираш това. Нямаш категория за него.
Не знаеш как да реагираш. Благодарността е неудобна, а мълчанието е нечестно.
Този тип човешка инвестиция е непродаваема. За подобен жест не се „отблагодаряваш“ с вечеря, бутилка или някаква друга форма на дребнав материален жест.
Когато някой ти отдели личното си време и застане с името си зад теб, това не е услуга, а жест на неподправено отношение.
В социума от изпразнени форми, този тих акт на подадена ръка принадлежи на един почти изчезнал генетичен вид, на хората с вроден компас за смисъл и абсолютна класа.
Тези хора не се нуждаят от години споделени вечери, за да разпознаят кога човека отсреща си струва.
Това е чист прагматизъм, облечен в човечност. Всичко е въпрос на стил и вкус.
Единственият конвертируем ресурс е собственият ти авторитет и рискът да заложиш своето име в защита на друг човек.
Най-ценната човешка валута е времето и рискът, който някой доброволно инвестира в твой проблем.
Да отделиш за някого време и внимание е ОТНОШЕНИЕ!
Заради такива хора ставаш по-малко циничен.
------
Осъзнатата благодарност не се обжалва на по-горна инстанция, това беше проява на висш човешки пилотаж, Ваша чест.
Може никога да не сме сядали на обща маса, но ти ми доказа, че има върхове, които се стигат не заради институциите, а въпреки тях...
Със сигурност ще се познаеш в тези редове.
Nik Ray
Реалист
2 months before
Има свестни хора, малко са, но ги има. По-хубава от такава изненада няма, помни се завинаги!
Коментирай