Много пламна македонската тема тия дни. Гори с пълна сила. Пламнаха наши коли в Скопие и ни пламнаха страстите, щенията и греховете към Македония.
Ще премълча всичко онова, което ние сме правили и недоправили за Македония. Раната ни е голяма и греховете ни също.
Има страшна българска поговорка, смразяваща кръвта: „Ако нямаш враг, майка ти ще го роди“.
В случая не майка България е родила нашите братя „врагове“ оттатък Вардар. Братята ни врагове се плодяха и размножаваха и от двете страни на Вардар – от мъка, от глупост, от безсилие си раждахме и отглеждахме сами собствените си братя врагове.
Слушам виден български войвода да се изказва високодецибелно и едрогабаритно за сегашните палежи срещу нашата дипломация в Скопие. Като оставим настрани всичките хиперболи и мечти, с които беше изпъстрено говоренето му, нашият войвода каза най-главното – албанците в Македония са толкова много, че скоро ние ще трябва да преговаряме с тях.
Ще добавя следното – не ние ще говорим с албанците, с албанците ще говорят други, господин войводо, главно цигани и турци.
Не стига, че вече сме бутикова и изчезваща порода и отсам, и оттатък Вардар, ами ще се изпозапалим и изпоизбием. Ке умрем за Македония! Като едното нищо ке умрем, защото сме една шепа хора останали. Близко е времето – въпрос на десетина-петнайсет години, когато и македонизмът, и нашето великобългареене ще изчезнат като пухчета от глухарче. И като последни капки кръв в земята и в снега. Ако това не се разбере – край.
Сериозно ли си мислите, че на обикновените македонци (а и на политичарите во Скопие) им пука дали ще влязат в Европейския съюз? Трябва да са луди, като гледат какво щастие ни сполетя. Взеха български паспорти, преструваха се на българи, лицемерничеха, ние тука се правехме, че им вярваме, и като дойде време да гласуват, се оказа, че нема ни една – както красиво и точно се изразяват помаците в родния ми край.
Голямо лицемерие има по македонска линия. И голямо помпане на мускули и от тяхна, и от наша страна.
Стана ясно, че в Брюксел нас не ни бръснат за нищо. Стана ясно, че и братята македонци ще „покрият“ по същия начин критериите, по който ги „покрихме“ и ние за еврото. И току виж някой ден накуп се окажем в Европейския съюз заедно с Македония, Украйна, Нагорни Карабах, Бутан и Северна Корея.
Ние не можем един влак да закараме до Скопие, ама ще проправяме път в сърцата на македонците. Тунели ще проправяме в сърцата им. Те отдавна са ни обърнали гръб, ние тичаме да ги целуваме в устата. Няма как да стане сватбата.
Кръв ми капе на сърцето, като пиша това, но работата е изгубена. Намразили са ни страшно, връщане назад няма. И е най-добре още отсега албанците, циганите и турците да се готвят за преговори. Който остане от нас, ще гледа отстрани и ще мига.
P.S. Бесен съм, че пощурели лумпени в Скопие палят дипломатически коли.
Бесен съм и на мои бивши приятели, които обърнаха палачинката и правят кариера в Скопие, и в България също правят кариера тия интелектуалци, обърнали палачинките.
И съм бесен, дето Господ е скъсал нотариалния акт за общата ни земя.
И съм бесен, че ние също сме помагали при скъсването.
И ви моля, не казвайте поговорката, която написах по-горе, на децата си. По-добре да не знаят такава поговорка.
Николай Милчев
