По повод на чикиите, които изместиха войната в Иран.
Навремето като бях млада жерналистка, един стар колега казваше, че чикията е за удовоствие, а еването да се похвалиш.
Човекът беше с опит, аз какво да му противореча!
Като съм на тая мръснишка тема, си спомних едно весело преживяване с него и шефката ми - достолепна жена, която го играеше много скромна. После разбрах, че не е точно така, но както и да е...
Та, седнали сме на почерпка в Клуба на журналистите и въпросният колега по някаква причина спомена мъжкия си полов орган - директно, както си говорят нормалните хора.
А тя изрева възмутена: "Не говори така, защото всичко, което се каже на маса, си го представям в устата!"
Още звучи смехът на колегите в ушите ми.
Мили, Райчо Радулов, почивай в мир - помня те с много други сериозни неща, но и със сексуалните мъдрости, и със забавните недоразумения по темата!
Не съм забравила как изгуби бас и изпълни заканата да ГО удариш в масата - направи го, а главният редактор избяга, щото доносници колкото щеш. Бяхме в Копривщица на поредния купон на "Труд".
Беше весел животът - чикиите и мъжките органи не бяха обект на политически интерпретации, въпреки диктатурата.
Сега е свобода...
Зоя Деянова
Бялджип
1 month before
Ехааа... дамата си спомня времената на страстта. Вероятно това е било байтошовото време. Когато тялото й пламтяло от възбуда пред колегата, когато стенела от бурните страсти и гледала запъхтяния колега с любов. Сега са останали спомените. Нищо и това е добре. Някои хора нямат спомени, това означава ,че са изживяли живота си напразно.
Коментирай