Повече хора днес протестират заради сритана болонка, отколкото за прегазено дете

Повече хора днес протестират заради сритана болонка, отколкото за прегазено дете

Тласкат ни към световна война, карат ни да повярваме, че е за наше добро

В по-едрите примати, също и в човеците, дреме хищникът. Нерядко се събужда, за да нападни и ограби, да осакати и дори да убие.

И себеподобните си, дори близките си роднини. Среща се в общността на павиани и шимпанзета, от най-древни времена и в човешките общества.

Чрез обезценяване или направо отричане на подобието с обекта на агресията със себе си.

Чрез обезчовечаване или дехуманизация. Това е целенасочена психологическа техника, насочена към лишаване на отделен човек или цели групи хора от права, и въобще от човешко достойнство.

Задължително съпровождала подготовката и провеждането на хилядите войни и кървави стълкновения в човешката история.

За да се внуши, че животът на жертвите е по-малко ценен и не заслужава защита и даже милост. Че те не само не са равни на нападателите си, но и че спрямо тях са позволени всякакви унижения,  жестокости и насилие. Постига се чрез лишаването им от онези качества, които отличават човека от животно или нещо по-примитивно.

В областта на социалната психология обезчовечаването предполага действия, при които отделни социални групи, народи или раси се възприемат като непълноценни и непринадлежащи към човешкия род. След ВСВ японски генерал казва, че неговите войници улеснено са убивали мирни хора в Китай, „защото се отнасяхме към тях като към вещи, а не като към същите като нас“.

В знаменитата Декларация за независимостта на САЩ коренните американци са са  дехуманизирани като са наречени „безжалостни индиански диваци“. Лиман Франк Баум, авторът на „Вълшебникът от Оз“, след големия погром на индианците лакота и убийството Седящия Бик през 1890 г. пише: 

„Нашата безопасност налага пълното унищожение на индианците. Притеснявайки ги в течение на векове, за да защитим нашата цивилизация, нека още веднъж да ги притесним и изтрием накрая тези диви и неопитомени твари от лицето на земята“.

После и към докараваните от Африка негри англо-саксонците са се отнасяли по същия модел. Жена от племето тутси, която по време на кланетата в Рунда лично е организирала масови изнасилвания на жени от племето хуту, споделя: „Те бяха за мен просто насекоми“, нещо като „хлебарки“. През 90-те там само за 100 дни загиват до 1 милион души.

Повтаря се този модел. Като нацисткият геноцид в концлагерите през ВСВ. Като операциите на Израел в Газа, в началото на които на високо политическо ниво заявиха, че палестинците не са хора. Не го казват за представителите на ООН и Червения кръст, мълчаливо ги трепят. По време на хитлеризма евреите са били представяни като гнусни паразити и ненаситни плъхове.

Не искат да си спомнят сега. The Guardian: „... геноцидът, извършван от Израел, ни напомня за най-ужасните черти на човешкия род. Според изследване на Oxfam, повече жени и деца са били убити от израелската армия през последната година „отколкото през същия период на който и да било конфликт през последните две десетилетия“.

Процесът на обезчовечаване е вечен. На отделни индивиди или на набелязана група хора се приписват "базови" черти и животински инстинкти, сравняват се с животни, насекоми, роботи. Или се сочат като лишени от разум и емоции. Същевременно се обезценяват тяхната култура, интелект и морал.

За отделните индивиди е почти задължително смаляването на тяхната индивидуална стойност до принадлежността им към определена група - расова, национална, религиозна. Човек престава да се възприема като личност, той се оценява само по групови характеристики.

Накрая набелязаните за очерняне се обявяват за заплашителни, враждебни, даже опасни. Било за вярата и ценностите, било за обществото и държавата. Значи гражданите, населението за свое добро следва незабавно да следват водачите в посока въоръжаване до зъби срещу врага. А при първа възможност и да го нападнат изпреварващо!

Така яростно нахъсани да мобилизират европейците срещу общия враг на  изток изглеждат днес политиците-пропагандисти в ЕК и ЕП. С тях и почти всички политически лидери в страните от ЕС.
Дехуманизацията не е рядко явление, среща се и във всекидневието.  Не е голяма изненада да бъде подмина  попаднал в нужда човек, друг, който е обект на насилие. „К`во ти пука!“, „Сам да се оправя!“ често може да се чуе. Напоследък на протест по повод прегазено дете има доста по-малко присъстващи, отколкото заради сритана болонка или изхвърлен пекинез.

Предизвикано от поредица технологически революции обезчовечаването се ускорява от началото на миналия век. Също и у нас. През 1983 г Павел Вежинов пише в „Литературен фронт: „ Съвременната цивилизация става все по-утилитарна и прагматична и принизява емоционалните подтици, универсализира човешките типове“.

Кризата на духовността, естественото намаляване на религиозността наред с целенасочената война срещу християнството и традиционните морални ценности логично доведе до екзистенциално опустошение и загуба на смисъл. Зачестиха сред хората отчуждението, депресиите, тревожността.
Неолиберализмът рязко увеличи ролята на личния успех и материалното благополучие, стигна се до ерозия на общностните връзки и чувство за самота. Човекът се има все повече за ресурс в икономическата система, а ценността му често се измерва в трудовата му продуктивност. 

Най-новите технологии променят начина, по който хората общуват, все по-често човешките връзки се заместват с дигитални, с безлично взаимодействие. Холивудските продукции, видеоигрите и социалните мрежи насърчават насилие, безразличие и повърхностни ценности.

Медицинските иновации и политическите механизми за контрол, често свеждат човека до биологичен субект, чиято стойност се определя от здравословното му състояние и приспособимост към системата. Пред думата лекар изчезна хуманен, пред сестра – милосърдна, а това е една от най-важните причини тези професии да не привличат млади хора както преди.

За какво бъдеще готви човечеството световното задкулисие. Научаваме от Жак Атали, споделил го е през 1981 г.: 

„Бъдещето ще бъде за намиране на начин за намаляване на населението. Ще започнем с възрастните, когато човек е над 60 години, излиза скъпо на обществото. После слабите и безполезните, не допринасят с нищо. Евтаназията е за тези групи. Ще се отървем от тях, като ги оставим да повярват, че е за тяхно добро. Ще предизвикаме нещо - пандемия, истинска икономическа криза, или вирус.“

С вирус и пандемия опитаха. Сега бързат със световна война, карат ни да повярваме, че е за наше добро, че може и да не е ядрена. Още не са ни превърнали в общество-мравуняк, не сме напълно попаднали в дигитално финансово робство. Но нямат време и много ги е страх от възмездие за обезчовечаването, което прокарват.

Впечатлени са от социалните практики в Китай. От свърхкоравия контрол, наложен от компартията върху медиите и гражданското общество, от ограничения достъп до интернет - т.нар. „Велик китайски файъруол“. И технологичното наблюдение чрез използване на изкуствен интелект, камери с лицево разпознаване и анализ на данни за проследяване.

Привлича ги идеята за „социален кредит“ за могъщ контрол и оценка на поведението на гражданите и бизнеса чрез система от точки, която влияе върху достъпа до кредити, работа и обществени услуги. И репресиите  срещу инакомислещи им се нравят.

При това немалко от тези „свободи“ си ги ползват на Запад, някои все още тайно.

Западен авторитаризъм с тенденция към дигитален тотаритаризъм налагат. Технологична кастова система чрез социалните алгоритми, насочващи към все строго определени роли – какво да мислим, какво да купуваме, с кого и как да общуваме. Отсреща – китайският модел.

Накрая ще получим светлото бъдеще като две страни на една световна диктатура. А човекът попада в екзистенциалния ужас на Франц Кафка – превърнал се в безпомощна хлебарка, паднала по гръб. Може и да не стане така, досега човечеството все някак е намирало изход.

Автор: Д-р Илия Илиев

trud.bg