Преди вече 10 години работих два сезона в Биг Брадър и мога да ви уверя, че совите не са това, което бяха

Преди вече 10 години работих два сезона в Биг Брадър и мога да ви уверя, че совите не са това, което бяха. 

Пошлостта, разбира се, все така е налице. 

Силата на Биг Брадър обаче беше в живото предаване. Сега е по-пластмасово и фалшиво от всякога. Освен това преди беше нещо изключително ново - зората на Биг Брадър караше улиците да опустеят, когато бях дете. Това, което се излъчи тази вечер няма нищо общо с онзи социален експеримент, в който участваше и публиката, а е отчаян опит да се изкара от шкафа един доста прашасал скелет и да се облече с шарените нови щампи на модерното - жени с напомпани задници, хора с неясен пол, някакво абсурдно откриване с мятащи се из къщата танцьори, които не е ясно какво ни казват и защо така напомнят на онези малките, дето тичаха по тревата в Уили Уонка. Та, умпалумпите подготвиха подобаващо кича за съквартирантите. 

Ами, ето ги, те идват…! И няма какво да си кажат. “Дано не сме само жени тука, че…”, казва Напомпана 1 на Напомпана+татуирана 2 и думите увисват в тишината и долитащите ууху-та на “развълнуваната” публика отвън. Поздравления за кастинга! 

Да оставим потресаващия подбор настрана, двамата нови водещи са фатални. 

Много, ама ужасно, липсва Ники Кънчев. Както винаги се е прибегнало към клишето момиченце+момченце. На моменти заради липсата на химия и опитите за “свежост” и “веселост” става направо неловко и трудно за гледане. Target audience-a им т.нар. поколение Z би казало - криндж.

Единственото реалити, което си струва да се гледа все още, е Игри на волята. Там се говори за човешката воля и сила, освен интригите. Там тази вечер едно момче, което е отрасло в сиропиталище, влезе в играта след 20 дни глад и доста трудна битка. Там такива хора печелят и имат значение. 

А не тези, които са събрали силата да си преместят мазнините в задника.

Ружа Райчева