С Опела попаднахме в ситуация

С Опела попаднахме в ситуация.

На село съм си в Лидл-а. Да, имаме Лидл на село. Паркирах с псувни до един, който ми взе предимството и паркира на моето място. На всичкото отгоре част от колата му излезе извън очертанията на паркомястото, но си казах майната му, няма да си развалям слънчевия селски ден, заради некадърното шофиране на някои. Та, паркирах до него и излязох, за да се вместя в очертаянията на моето парко място. 

Иначе селският паркинг на Лидл се пълни на 25% дори в час пик(селският час пик), та направо си зееше. Напълних дисагите с алкохол за партито довечера и се опътих с едно приятелче да товарим колата. Гледам, освен онзи, дето паркира като гъз, от другата ми страна паркирал друг. И тъй като след неговото пракомясто започва тротоар, оня не може по наш пример да паркира отчасти в следващото паркомясто, ами паркирал плътно до Опела като си влезнал нашия като пич баш в паркомястото. Толкова плътно, че между Опела и този не може да мине и Маколи Кълкин в наркоманския си период. Моят приятел осъзнава ситуацията, а после осъзнава, че е с мен и казва:

-Дай, да ходим пеша.

Викам си, ей са, заради някакъв, дето ме е запушил, ще нося три каси вино на гръб през чукарите.

Влизай в колата-му казвам, докато влизам първо аз през мястото до шофьорското-са ще видим как ще се измъкнем от тази ситуация.

Онзи се овладява и вика: Сигурен съм, че ще се измъкнеш. Ти се измъкваш от всяка житейска ситуация.

Сигурен бил, ама трепери.

Правя 20 маневри за излизане, а през паркинга се носят такива псувни, че моята дружка се подсигурява: Квото ще да става, аз от тая кола повече не излизам.

Срам лозе пази.

И тъй като самата процедура по паркирането изискваше завой на 90 градуса, волана ми беше завъртян на майната си, та измъкване от този батак нямаше. Та накрая се ядосах и направих това, което би направил всеки нормален човек-дадох рязко назад и му одрасках колата. 

Гледам моя приятел си събира багажа да бега. Викам: Никъде няма да ходиш.

Той: О, много достойно, ще го изчакаш, за да се разберете за щетите ли?

Гледам го, че е пребледнял, затова се смилявам и му викам: Да. Да се разбереме.

В това време онзи дофтасва. Навивам ръчно(с Опела сме ретро) стъклото на вратата и викам възможно най-културно на паркиралия като гъз:

- Извинете, ама сте паркирали на буквално един сант от мене и не мога да изляза.

Ония се оказа куражия: Ами, вижте, че сте ми влезнали в паркомястото.

Е, вълк да ви гони, няма да бягате толкова бързо, колкото моя приятел излетя от колата, за да направи място на онова освирепяло нещо, което до преди секунда бях аз, да сляза от ВРАТАТА, КОЯТО НЕ Е ЗА ШОФЬОРА.

За 2 секунди съм заобиколила колата и паркирам тялото си пред господина на същото отстояние, на каквото е паркирал той колата си от Опела.

-Абе, господине, не виждате ли, че човекът до мен е влязал наполовина на моето място. Паркирала съм така, защото няма как да се вместя в моето място. 

-Мен какво ме интересува. Това не е правилно.

- Кой казва, че е правилно. Но защо като виждате каква е ситуацията я усложнявате излишно и ме запушвате. 

Ония гледа ситуацията и чак сега започва да я анализира.

-Малко ли е празен паркинга, та се набутахте точно между мен и тротоара, господине, и то без да спазите отстояние, за да мога дори да се добера до вратата?-продължавам да набивам аз, ръкомахайки към паркинга зад мен. В този момент виждам моята дружка в далечината да бега с виното.

Онзи с колата и той почва да бега към колата си. За секунда спирам, за да анализирам кой от двамата имам по-голем келипир да подгоня. Тръгвам след наглия господин. Онзи ми треска вратата на колата си в носа ми и отпрашва. На бойното поле оставаме само аз и Опела.

Така излизам аз от житейските ситуации, приятели. С финес. И общо взето като гледам да напускам бойното поле последна.

Персефона Коре