Само аз ли не съм гледала Оскарите?

Само аз ли не съм гледала Оскарите? 
Някога, когато работих във вестник, новата шефка ми обясни, че за Оскарите трябва да се пише свеЦко. Как да го разбирам тогава това ли, ми, да описвам роклите на световния кино-празник. Изхълцах се и намерих алтернатива - свързах се с Оскарите, които пък междувременно с "празника" правеха изложба на скиците на Фелини - скици не е вярна дума, да ги наречем картинки, които той рисувал през нощта, докато му хрумвали идеите за филмите в сънищата. На изложбата присъстваха великите "карикатури" за 8 1/2 , Амаркорд и прочие. Пишем си мили писма с Оскарите, които се развълнуваха, че някой в далечна България се интересува от изложбата, не само, след кратки разпити колко аз знам за Фелини ми предоставиха всичко без да има нужда да се плащат авторски права, а тогава, когато имаше хартиени вестници, това беше изключително важно. 

Подготвям настървено цяла последна страница на хартиения вестник, в който подреждам заедно със страньора една разкошна страница с оригиналните "карикатури" на Фелини и разказ за него, как е почнал от карикатурист, как идеите си винаги първо проверява през хартиени ръчно изрисувани изображения и прочие... Повече от горди сме със страньора. 
И, алеее хоп, шефката вижда това и изпада в транс - не било свеЦко, трябвало за роклите да пиша, оряза страницата до десет реда в дъното на страницата с една картинка и приключи моето напъване, влизане в отношения с Оскарите, които, повтарям, от радост, че някой е обърнал внимание на изложбата ми предоставиха всичко без необходимостта да се плащат авторски права. За сметка на това се пуснаха две вътрешни страници с роклите на звездите...

Трябва да призная, че оттогава не съм влизала на страницата на  Оскарите, нито съм ги гледала, защото т.нар. "свеЦко" във всичките му ниски и високи политкоректни трели ми опротивя. 
Тогава рубриката култура се смени с името "развлечения" и за мен стана ясно накъде се отива. 
А, забравих да ви разкажа, след години полит. репортерка от същото място (това са най-агресивните журналя, ако мога изобщо да ги наричам журналисти) ми каза със смях и опит за ирония, ма, такава, некадърна и груба - ма, ти какви театрални рецензии пишеше критически, а ние единствено искахме само да ни изброиш на кой театър да отидем, щото нямаме време, много работим и искаме само заглавия, а не да четем... Нали тогава беше много модерно да се представляваш като много зает, работен, юпи, хипстер и цялата тази опаковка на новоизлюпената работническа класа 🙂. Тук искам да отбележа, не за да се фукам, че моите статии за театър тогава бяха най-четените и коментираните във вестника, ма кой ти гледа - важното е, че работническата класа, новата, не искала да чете и според нея всички хора са така.

Та, така, някога неотдавна, само преди едни близо 15 години, култура се замени с развлечения, а именно "свеЦко", оттам още един път се преобърна и се превърна в свецко и политкоректно - то, този лупинг е съвсем ясен. За критическо мислене, за критическо отразяване изобщо не бива, ама не бива да се говори даже.

Та, въздишките по Оскарите идат единствено от посока на новата работническа класа, която много държи да бъде разпознавана като свеЦка, аха да речеш, че и те оскари 🙂 
Такива ми ти работи, смешни и тъжни!
Относно наградите - те са единствено ориентир какво трябва да се прожектира като правилен разказ (по новому "наратив") по цялото Земно кълбе. Някога ми беше интересно да го наблюдавам, сега вече е плоско като хартиена репродукция на Тайната вечеря, пльосната за фон на меню за пица.
И това ще мине, вярвайте ми!

Гергана Пирозова