Украйна се превръща в „черна дупка“, в която потъват огромни средства на страните от НАТО
На 18. 03.
„Труд“ припомни какво през 1815 г. пишат вестниците в Париж за придвижването на заточения на остров Елба Наполеон към столицата. Първия ден: „Корсиканското чудовище излезе от клетката“; следват „Канибала стъпи на брега“, „Узурпаторът влезе в Гренобъл“, „Бонапарт окупира Лион“, „Наполеон се приближава към столицата“, а накрая -„Негово императорско величество Наполеон днес влезе в неговия верен Париж, Vivat!“.
200 години по-късно пренастройка на пропагандната машина в британския „Дейли телеграф“. На 24.02. започна руското нахлуване в Украйна: „На кървавата власт на Путин ѝ се вижда краят!“; 3.04.: „Русия губи играта си от Запада“; 21.04.: „Войната на Путин претърпя крах, но можеше да е и по-лошо“; 5.05.: „Унижената Русия губи епохално сражение“; 12.05.: „Победата над Путин ще изисква висока цена“; 26.05.: „Още малко и Путин ще спечели шокираща победа.“
Според бpитанcкия пpемиеp Боpиc Джонcън „рycкият пpезидент Пyтин бележи бавен, но оcезаем напpедък в Донбаc в Източна Укpайна“. Бившият държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър в Давос: „Украйна вероятно ще трябва да направи териториални отстъпки като част от евентуално споразумение“. Все по-рядко се говори за военно поражение на Русия и пълна победа над „лудия или тежко болния“ Путин.
Ричард Хейдън Блек, американски политик, бивш сенатор, полковник от резерва, експерт по наказателно право: „САЩ нямат ограничения и прегради пред жестокостта и безчовечността... огромен брой украински и руски войници, които ще загинат ненужно... През декември 2021 г. Путин направи отчаян опит да спре движението към война, постави конкретни предложения за мир, но НАТО просто ги игнорира... Моята версия е, че украинците са убили тези хора в Буча.“
Навлиза се в период на цялостна промяна на световния ред и в този контекст събитията в Украйна са планетарен стрес тест. Появяват се в САЩ и ЕС трезви анализи, коментари и оценки. „Ние американците водим Украйна по пътя на унищожението. Западът глупаво принуди Украйна да бръкне в окото на Русия с разширяването на НАТО, което предизвика тази криза“, пише политологът Джон Миршаймър.
Шефът на президентския офис в Киев Аристович: „Иде месец на паника и криза, фронтът може да се срине във всеки момент“. Преломът се долавя все по-ясно, Украйна се превръща в „черна дупка“, в която потъват огромни средства на страните от НАТО, но особена полза няма. Очертава се стратегически провал на колективния Запад в хибридната световна война, вече забележим дори в информационната и съставляваща.
След 3 месеца военни действия Русия не рухна икономически, не ѝ свършиха боеприпасите, гладни руснаци не тръгнаха да свалят Путин. Чуждата агентура за влияние в Москва мигом се разбяга, кой из Европата, повечето в Израел. С пъти по-малко войски, без да използва и половината от новите си системи оръжия Русия постига основната част от военните си цели. Процесът на загуба на държавността от Украйна напредва.
Бежанците само към страни от ЕС досега са повече от 6 млн., близо 20% от предвоенното ѝ население. Немалко от тях се държат предизвикателно към гостоприемното население, извършват антисоциални и криминални действия и неизбежно предизвикват отрицателни реакции и отхвърляне. И у нас се видяха и чуха такива примери, макар и доста по-редки, защото сред избягалите тук „великите укри“ с претенции за расово превъзходство са изключения.
Огромни са загубите на фронта, особено сред нацистките полкове и бригади, които реално крепят въоръжените сили на Украйна (ВСУ). Сред тях с превземането от руските войски на мощно укрепените райони пред Донбас бойният дух се топи. Резервистите всячески се отклоняват от мобилизация, бягат на запад и дори на север. В Украйна тръгва огромен протест отдолу, в Европа обществата се украинизират. А у нас властта опитва с либералфашизъм и готви медийно гестапо.
Огромната всестранна подкрепа за Киев от НАТО и ЕС в досегашния си обем не успява да спре руското настъпление. Президентът Зеленски и рехавото му обкръжение не се виждат живи дори в някаква остатъчна Украйна, осигуряват си чужди гражданства. Вече зоват Полша за масирано присъствие в страната си с обилни административни функции. Чрез нея и НАТО за пряк военен сблъсък с Русия.
Стратегията „изгорена земя“, всекидневно прилагана от ВСУ при отстъплението вляво от Днепър направи връщането ѝ под властта на Киев изключено. Лавинообразно нарастват ужасните разкрития за фактическия терор не само в Донбас, Харков и Одеса. Макар и много трудно, но факти и доказателства проникват и на запад. Не само руснаците там, но и повечето украинци възприемат руските войски като освободители.
Градена по натовски стандарти със стомана и бетон близо две години, отбраната на ВСУ пред Донецк и Луганск се оказа здрава. Обучавани от спецове от НАТО, войските също все още се бият грамотно и упорито, удържаха три месеца ключови позиции. Но повече не могат. За Киев и покровителите на Зеленски въпросът е възможна ли е подобна отбранителна линия по западния бряг на река Днепър, където откъм Херсонска област руските сили вече имат плацдарм. Нямат никакво време, практически липсват и подобни сили, остро недостигат материално-технически средства. За формиране на нова армия от 250 000 подготвени и мотивирани бойци, а няма откъде да дойдат. Ще са нужни за такива части и съединения около 1000 танка, 4-5000 оръдия и до 400 самолета. И милиони тонове гориво-смазочни материали и боеприпаси.
Изключено е повечето от всичко това да се достави под активния обстрел от вода, въздух и суша. Пред Вашингтон и страните от НАТО стои въпросът за спиране по някаква дипломатическа формула на войната си с Русия или да я ескалират. Първото би било болезнено, защото се обръща наопаки пропагандният им мотив „Украйна печели, Русия губи“ дори не към „Украйна губи“, а именно НАТО се провали.
А само Русия може да спаси Украйна от погибел. Преди почти 200 години Пушкин писа: „По отношение на Русия Европа е толкова невежествена, колкото и неблагодарна.“
„Вашингтон Поуст“: „Съединените щати и НАТО са в прокси война с Русия... алтернативните виждания и гласове сякаш не съществуват. Фашисткото или неонацисткото възраждане е токсичен фактор в много страни, от европейските до Съединените щати. Защо толкова често украинската история се отрича?“
Видният журналист Крис Хеджис: „Ние плащаме тежка социална, политическа и икономическа цена за своя милитаризъм. Вашингтон пасивно наблюдава как САЩ гният морално, политически, икономически и физически, докато Китай, Русия и други страни се измъкват от тиранията на щатския долар и на международната Общност... Сред обществеността има дълбока ненавист към елитарните архитекти от Бръшляновата лига на американския империализъм.“
„Ню Йорк Таймс“: „След три месеца на изключително единство... има нарастващ разкол в мненията за това какво да се прави по-нататък... Разколът в мненията стана очевиден по време на Световния икономически форум.“
Геополитическият стрес тест в Украйна демонстрира, че Европа се управлява от Кирчовци, от протежета и назначенци на Вашингтон. Чиито досегашни морални претенции потънаха, а отгоре изплува чудовищният им цинизъм. И действията на САЩ са все повече ситуативни, рефлекторни, безплодни и често самоувреждащи.
Елитите не проумяват, че въпросът не е „кой лично е виновен“ - Путин, Тръмп, Си, Ким или Байдън, а „къде е грешката в системата“. Затова постоянно грешат. Същевременно светът се деамериканизирa
Автор: Д-р Илия Илиев
https://trud.bg/
