ШАХМАТ И ГЕОПОЛИТИКА

На времето, когато се сблъскваха Фишер и Спаски, в шаха преобладаваше двуполюсният геополитически модел. Той се затвърди в мачовене между Карпов и Корчной, тъй като вторият беше беглец от тоталитаризма, нещо като шахматния Солженицин. На това отгоре Корчной беше наполовина поляк, което подчертаваше неговата антируска същност. Другата половина беше еврейска, а по онова време съветската пропаганда бълваше змии и гущери срещу ционизма и Израел. Което не пречеше почти всички съветски гросмайстори да са евреи. 

Този сблъсък ще остане историята с това, че за първи път бяха използвани неконвенционални оръжия, тоест екстрасенси. После настъпи период на еднополюсно съветско господство, което най-вече се дължеше на факта, че повечето партии не се доиграваха през същия ден, а се отлагаха за другия. Съветският предентент за световната титла разполагаше с екип от супергросмайстори, някои от тях бивши световни шампиони, които цяла нощ разработваха всички възможни продължения като някакъв суперкомпютър, в който работи предвестникът на изкуствения интелект. 

Но този монопол бе разбит от хаоса на перестройката и най-вече от конфликта между Карпов и Каспаров заради антисемитските прояви на световната шахматна федерация - тя лиши Каспаров от сигурна победа, той се обиди и стана дисидент. В резултат Съветският съюз се разпадна. 

Вместо екстрасенсите, в шаха навлязоха компютрите и вече всеки състезател можеше да разполага с екип от дигитални супергросмайстори. Поради това отлагането на партиите за доиграване огпадна и в шахматната геополитика се наложи многополюсният геополитически модел, благодарение на което и българският народ може да се надява успех от време на време. 

Страх ме е обаче да си помисля какви измения ще настъпят с развитието на изкуствения интелект - дали ако разполага с всички играни партии на противника, той няма да може да нанесе превантивен удар, тоест да анализира и да спечели предстоящата партия още преди да се е играла?

Валери Найденов