Меморандумът с Gemcorp и IP3 е учебник по схемаджийство. Оставям настрана техническите несъответствия, че Кирил Петков заяви, че меморандумът е прекратен, а всъщност не е прекратен, и че докладът на ДАНС е бил скрит в чекмеджето няколко месеца преди да бъде представен в МС. От изнесените факти става ясно, че ПП са сложили цялата енергетиката в ръцете на две чужди фирми с неясна мисия и дейност. Меморандумът съдържа всичко, за което се сетите – доставки на газ, разработване на търговски решения за Топлофикация, внедряване на зелени проекти по Плана за възстановяване и устойчивост, инвестиции, свързани с IGB връзката (реверсивния газопровод Гърция/България), идеи за малки модулни реактори (ММР) за АЕЦ "Белене" и АЕЦ "Козлодуй". ПП са изброили всички енергийни активи на държавата, като по този начин са превърнали националната сигурност в частна схема и са я предоставили на външен оператор. Въпросният меморандум разписва на хартия едно намерение за продължително финансово извличане на държавата, чрез преструктуриране на енергетиката. Затова се започна с прибързаното ограничаване на ТЕЦ-овете. Когато говорим за енергийна независимост, следва да отбележим, че ТЕЦ-овете в Маришкия басейн дават на България най-голяма независимост, тъй като разчитат на въглища, добивани у нас.
Същото е с ВЕЦ-овете и помпено-акумулиращите станции като ПАВЕЦ Чеира, едно изключително важно съоръжение, неграмотно изоставено от държавата. То работи като изпомпва водата от долния язовир към горния язовир, когато има излишък на енергия, след което обратно произвежда електроенергия като ВЕЦ, когато има пикови часове на потребление. Това е идеалната безвредна огромна батерия. Има и други възможности за разработване на такива съоръжения, като например ПАВЕЦ Лакатник. Но явно идеята не е да се търси ефективно решение за енергийната ни система. Идеята е да се купуват батерии за ВЕИ, защото тогава личният интерес, наричан грубо корупция, е максимално удовлетворен. Статистиката сочи, че в момента само около 1,3% от възобновяемите източници на енергия по целия свят ползват батерии и то за период от 2 до 4 часа. Периодичното унищожаване на национални енергийни мощности, за да се отворят пазар за нови, е формула, която силно обеднява държавата ни.
Когато говорим за малки модулни реактори, другата идея в меморандума на Асен и Кирил, трябва да се отбележи, че такива още няма произведени в света с изключение на първообрази, ползвани в атомните подводници и ледоразивачите, които обаче не се наричат ММР. САЩ, Китай, Япония и Русия имат разработки. Първият подобен модул на фирмата NuScale Power ще започне работа в Айдахо едва през 2029 г. Давам пример с NuScale Power, защото АЕЦ "Козлодуй" вече има споразумение за изследване на възможностите за разполагане на нови ядрени мощности от този вид – ММР. Интересен е фактът, че през 2021 г. NuScale Power подписва споразумение и с румънската енергийна компания за оценка на възможностите да се изгради електроцентрала от шест модула VOYGR-6, 462 MWe. Това споразумение се разписва на Конференцията на ООН по изменение на климата. Явно зелените политики за енергия без въглерод си вървят с обръч от компании, които консумират резултатите от подмяната на енергийната структура на света. И ако внимателно се разгледа меморандума, ще се види, че ядрената енергия и газовите доставки са основния смисъл на този меморандум. Авторите са записали и помощ при изработване на нормативна база и предоставяне на експертен опит на Агенцията за ядрено регулиране във връзка с лицензирането и надзора на ММР.
Засега тези реактори не могат да покрият изискванията за безопасност на нашите нормативни документи. Едно от основните изисквания е да има втора независима система за привеждане на реактора в подкритично състояние и удържането му в такова състояние по време на аварийни процеси. В проекта на NuScale Power няма такава система. Има и един куп други технически изисквания за разполагането на реакторите, за операторите и пр. В България можем да прилагаме само доказана, апробирана технология, тя трябва да е вече приложена и да е изучен опитът. Поначало в Европа няма нормативна база за ММР. Трябва ли ние изобщо да променяме нормативната си база, в момента тя съответства на най-добрите световни практики, и е съобразена с изискванията на Международната агенция по ядрено регулиране. Чия ще бъде отговорността за възможни проблеми с безопасността, след като светът няма опит с тези ядрени реактори. В меморандума пише за търсене на нови решения и за Топлофикация, което отново е свързано с ММР, тъй като се счита, че те ще могат да се ползват и за топлинна енергия.
За Gemcorp се изговориха доста неща, много интересен обаче е и другият партньор в меморандума. Съосновател и изпълнителен директор на американската компания IP3 е контраадмирал Майкъл Хюит. Пенсионираният военен е специалист по асиметрични войни, по сценарии за бъдещи военни действия и по глобални разузнавателни операции. Изтъква се, че екипът на американската компания се състои от експерти в областта на енергетиката и националната сигурност, които имат силни връзки сред правителствата и бизнеса. В интервю за Forbes Майкъл Хюит казва: „Един проект за ядрена енергия представлява 80-годишна връзка. Китайците се възползват от факта, че САЩ напълно отсъстват от растящия пазар на ядрени реактори.“ Хюит подчертава, че Китай и Русия предлагат мащабни субсидирани оферти за електроцентрали, но тези коварни условия на финансиране създават дългосрочни зависимости. Затова компанията IP3 е разработила подход, който позволява на САЩ да се конкурират с враждебните държави. Този меморандум е опит за външна навигация на правителствените решения в областта на енергетиката. Става дума за ориентиране на инфраструктурата на България в правилната геополитическа посока. Фокусът на IP3 е да се подпомагат различни съюзнически държави в областта на енергетиката като се облагодетелстват, както самите те се изразяват, партньорските индустрии в САЩ. Въпросът е каква точно е връзката с Gemcorp? Едните намират производителите, другите инвеститорите, а България се задължава да си връща заемите и да гарантира административно удобството на наднационалния капитал, да адаптира законите си, да избере с машинки правилната власт. Защо са ни необходими посредници-лобисти, които да дублират функциите на държавните оператори в енергетиката?!
ПП се опитаха да продадат властовия център за вземане на решения в държавата срещу удовлетворяване на личните си интереси. Те унищожиха националната власт, разграждайки я до груб меркантилизъм. А националната сигурност за тях е неважно понятие, изгубено из джобовете.
Калина Андролова
https://bnr.bg/
