Що е гейовщина и има ли почва у нас

Нещо като социализма, но по-лошо

Докарахме я дотам ненормалните да съдят нормалните

Едно време Димитър Благоев написа фундаменталното съчинение “Що е социализъм и има ли той почва у нас”. Обясни явлението и доказа, че може да вирее в българския чернозем. Хората от моето поколение опитаха плодовете му и изплюха костилките.

Сега няма кой да обясни на българския народ що е гейовщина и има ли почва у нас. Гейовщината е като социализма, но нещо по-лошо. Докарахме я дотам ненормалните да съдят нормалните. Какъвто е случаят с певицата Милена.

Вкарват те в затвора, където ще ти “пръснат халката”. Пандизчийски жаргон за анално насилие. Ако си изпълнил това условие, те приемат в ЛГБТИ. Абревиатура на Лесбийки, Гейове, Бисексуални, Трансджендъри и Интерсексуални. Иначе казано, компания от извратеняци.

Каква е историята на гейовщината по нашите земи?

Думата “гей” е със старофренски произход и влиза в английския през XII век като “весел”, “радостен”, “игрив”. Следващите столетия мутира в “разпуснат”, “похотлив”, разватен”, за да стигне до “хомосексуален”.

Тази дума я няма в старобългарския език. През Средновековието битува “содомит”, а през Възраждането “манаф”.

Содомитите кореспондират с библейския разказ за средищата на порока Содом и Гомор. Манафите изконно са малоазиатски турци, сексуалното значение е вторично. Думата изгражда фамилно име, живо и днес. Трудно е да се установи притежателят потомък на извратен ли е, или на ренегат.

Христо Манафов например след Освобождението е народен представител. Викали му Манафа. “През времето на ужасите на Фазлъ паша той доносничел с Хесапчиевци и други побългарени анадолци”, пише Константин Иречек за погрома над Габрово, откъдето е въпросният депутат.

Княз Фердинанд се захласвал по фусти, но си падал и по панталони. Това не е феномен, защото Александър Македонски също е бисексуален, а създава най-обширната империя в човешката история. Фаворит на княза бил Димитър Станчов, началник на тайния кабинет и дядо на дипломата от близкото минало Иван Станчов.

Интимен трепет между двамата е запечатан на кадро. В спомените си дворцовият учител по български език Добри Ганчев отбелязва: “Ив. Карастоянов, придворният фотограф, бил поразен, кога видял Фердинанда да чеше собственоръчно косата на Д. Станчов, кога последният се готвел да бъде снет.”

Пак бай Добри разказва: “За Фердинанда вървеше упорита мълва, че той бил дълбоко заразен от древногръцкия порок. Обичал красивите момчета. Може туй да е измислица на враговете му, на враговете на приближените, на любимците му, ала има факти, има свидетелства на достопочтени хора, офицери и други служащи, които високо изобличават българския господар в скандалиозно морално разтление.”

Ето го и легендарният Кокон Харизанов. Лъскаво елегантен, гладко обръснат и вчесан, с маникюр и накити. “Истински франт с бомбе, кожени ръкавици, жакет, велурена жилетка, копринен чадър или изящен бастун с позлатен монограм”, портретува го журналистът Петър Карчев.

“Кокон Харизанов - продължава той, - макар и да беше млад, не поглеждаше към жените. Интересуваха го хубавите мъже, здравеняците, младежите със смел поглед. Към мъжете, които му харесваха, Кокон Харизанов - независимо от това дали се познаваше с тях или не - отправяше с възторженост поздрава си с високо вдигнато бомбе и с грациозното извиване на тялото.”

Първите гонения срещу гей обществото са при Богдан Филов. Той е министър-председател от 1940 до 1943 г., после става регент. Копира националсоциализма с репресии срещу евреи и хомосексуалисти. В обратно поведение са обвинени неколцина интелектуалци, между които писателят Владимир Полянов и журналистът Панайот Чинков.

Есента на 1941 г. се обсъжда кандитатурата на някой си Каракушев за софийски областен директор. На 1 ноември Филов записва в дневника си: “По-рано Царят напълно одобрил тази комбинация, но сега се противопоставял. Изкарали и Каракушев педераст като Полянов и Чинков!”

В кюпа на анормалните влиза и варненският митрополит Йосиф. Негов клеветник е софийският му колега Стефан. Йосиф бил “педераст”, цитира го в дневника си царският довереник Любомир Лулчев.

“Педераст” е грешен синоним на “гей”. Думата иде от “пайдогогос”, възпитател на момчета в древна Гърция. Сексуалното значение е привнесено, защото някои посягали на младенците. В този смисъл “педераст” се припокрива с “педофил”, а не с “гей”. Днес в уличния език “педераст” е ругатня за “мръсник”, “подлец” и другите сродни квалификации. “Ей, педераст, кой ти даде книжката!”, вика шофьорът на такси. На езика му не лепне “гей”.

“Педераст” тръгва от капитализма и се утвърждава през социализма заедно със съкратената форма “педал”. В студията “Комунизъм и хомосексуализъм в България” доц. Михаил Груев обяснява: “На този феномен се гледа като на “буржоазен остатък”, който предстои да бъде напълно и окончателно ликвидиран заедно със самата буржоазия и с проявленията на нейния начин на живот.”

През 1946 г. е приет Закон за трудово мобилизиране на безделниците и празноскитащите. “Във връзка с приложението на закона - дава подробности Груев - вътрешният министър А. Югов изпраща специална инструкция до регионалните звена на милицията и до кметовете на общините, в която изисква да бъдат направени подробни списъци не само на “битово и морално разложените”, на хората “прекарващи времето си в безцелно шляене из кръчми, гостилници и кафенета”, но и на хомосексуалистите или на набедените за такива. Всъщност този контингент рекрутира немалка част от бъдещите концлагеристи и затворници.”

Наказателният закон от 1951 г. постановява: “За полово сношение или полово удовлетворение между лица от еднакъв пол наказанието е лишаване от свобода до 3 години. Ако това е извършено чрез насилие или чрез използване положение на зависимост, виновният се наказва с лишаване от свобода от 2 до 5 години.”

През 1964 г. Георги Парцалев е сред 28 подсъдими в гей процес по поръчка на хетеросексуалната комунистическа партия. С него са още куп творци, между които и критикът Атанас Свиленов. Емил Димитров също трябвало да бъде на скамейката, но предупреден заминава за Франция.

В обвинителния акт пише: “Повлияни от упадъчното влияние на Запада, обвиняемите станали вносители и проводници на уродливия западен морал, постоянно възхвалявали западния начин на живот и заявявали, че само на запад имало свободна любов между мъже и мъже и между жени и жени...”

Обществените бани и тоалетни бяха средоточията на гей контактите. В София емблематичен беше кенефът в Докторската градина, а в Пловдив нужникът на гарата. Табло с ликовете на “опасните” имаше в столичната Централна баня. Ако разпознаеш съмнителна физиономия, да не се навеждаш за сапуна. Хисарските и Красновските къпални също бяха хомосредища.

Изгря демокрацията и гейовците изпълзяха от подмолите. Битуват обаче под псевдоними. Мис Пълнолуние, Мирела Френи, Леля Скруч, Кака Тонка, Драго Чая се мотаят наоколо. Срам ги е да излязат с истинските си имена.

В обърканата ни държава се случва обратното на някогашните репресии срещу хомоиндивидите. Сега “обратната резба”, която се върти наляво като социализма, иска да пренареже правилната дясна. Ненормалните съдят нормалните!

Виктория Георгиева посочи , че Милена Славова е първата жертва на гейовщината, но може да има още. След този текст аз също съм застрашен от абревиатурата ЛГБТИ.

Автор: Росен Тахов

trud.bg